Посмъртен образ

Коротков бързо успя да се разбере с момчето, което бе работило през нощта в петък срещу събота, получи разпечатка на номерата на колите, спирали пред блока в интересуващото го време, и подчерта няколко реда. На тези редове до часа и номера имаше бележка: докара жена и си замина. По този начин доста бързо бе открит любвеобилният шофьор, на когото и през ум не му мина да се притеснява от случилото се — напротив, той дори сякаш се гордееше, че на своята възраст е успял да задоволи две дами едновременно. Мъжът добре си спомняше тяхната външност и адресите, на които бе закарал своите случайни партньорки. По-нататък всичко беше въпрос на психология, настойчивост и техника. Към единайсет часа вечерта в понеделник бе снето подозрението от Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова. Макар че един господ знае какви усилия, какво напрежение струваше това на Юрий Коротков и Владислав Стасов.

— Сега ще звънна на Аска — и се прибирам — каза Коротков, прозя се и сладко се протегна. — Тоя ден беше направо идиотски, имам чувството, че днешната сутрин е била миналата година.

Седяха в колата на Стасов пред офиса на „Сириус“. Бяха решили да проведат последния разговор с Ксения заедно, така им се стори най-правилно от тактически съображения, затова за икономия на бензин бяха отишли у Мазуркевич с една кола, а жигулата на Коротков бяха оставили пред сградата, в която се намираше „Сириус“.

— Да отидем в кабинета ми — покани го Стасов.

— Ти ще се обадиш, а аз ще си взема за вкъщи някои неща.

Качиха се на втория етаж и Стасов отвори своята облицована с вишнева изкуствена кожа врата. Коротков веднага се тръшна на въртящия се фотьойл до бюрото и грабна телефонната слушалка.

— Ася? Аз съм. Зачертай нашите девойки… Аха, чукали са се в горичка със случаен познат… Двете, разбира се… Не, не изведнъж — оказа се, че се занимават с тези работи вече три години, и винаги в петък. В петък шофьорите не бързали заникъде — нали нямало да стават рано за работа на другия ден… Рецептата ли? Показа ми я. Цяла и невредима. Сложила я в портмонето, в джобчето за картата за пътуване. Вместо карта тя носела там календарче, а под него — рецептата. Мъжът й не се сетил да погледне там… Кучки, дума да няма, никой не спори! Но не са убийци. Аха… аха… Абе не помни нищо, горката. Сега да й кажеш, че е застреляла президента на САЩ — и в това ще повярва. Алкохолът — какво да говорим… Добре, Асенка, подробностите утре, ще вървя да поспя, че очите ми сами се затварят и езикът не ме слуша… Какво? В седем и половина? Ама ти си садистка бе, в колко ще трябва да стана тогава! Добре де… добре… Хайде, целувки, до утре.

Стасов слушаше разговора с половин ухо и подреждаше огромното количество папки, които бе извадил от огнеупорната каса. Бяха документи, останали от предшествениците му, и той отдавна разбираше, че рано или късно ще му се наложи да прегледа всичките, за да получи пълна представа за проблемите, възникващи във връзка с осигуряването на безопасността в киноконцерна „Сириус“. Тази неприятна, но необходима работа не можеше да се отлага до безкрайност.

За края на септември беше планирана командировка на няколко души от „Сириус“ за кинофестивала „Киношок“, затова именно Стасов спря избора си върху три дебели папки, озаглавени „Командировки“. Две от тях имаха подзаглавие „Външни снимки“, на третата под думата „Командировки“ беше добавено: „Фестивали“. Стасов прецени, че преди заминаването на петима души за фестивала „Киношок“ би било добре да се запознае с книжата, от които можеше да получи информация какви неприятности е вероятно да се очакват по време на кинофестивали и какви превантивни мерки би трябвало да се вземат с цел осигуряване на безопасността.

Те слязоха долу, стиснаха си ръцете, всеки се качи в колата си и се разотидоха по домовете си.

Когато отключи апартамента си в дванайсет и нещо през нощта, Стасов неприятно се изненада, че на Лиля и през ум не й бе минало да си легне. Беше в леглото си, хрупаше карамелизирани фъстъци и четеше поредния любовен роман.

— На какво прилича това? — страховито попита Стасов, приближи и грабна книгата й. — Как да го разбирам?

— Утре не съм на училище — спокойно обясни Лиля. — Мога да почета повече.

— Какво значи не си на училище? — примижа с подозрение Стасов, готов да чуе нещо като даскалицата е болна или ще ходим да събираме вторични суровини.

— Защото имам ангина.

— Как така?… Защо ангина? — слиса се Стасов.

Той изпадаше в ужас, когато Лиля се разболяваше.

Имаше чувството, че непременно ще обърка нещо, ще й даде не лекарството, което е трябвало, изобщо ще оплете конците и в резултат детето ще получи усложнение.

— Гърлото ме боли и е зачервено, гледах се в огледалото — делово обясни Лиля. — Даже ми се струва, че има налепи. И температурата ми е трийсет и седем и осем.

— Значи трябва да направим нещо. Спомняш ли си какво ти дава майка ти при ангина?

— Спомням си. Татко, не се тревожи, вече направих всичко: гаргара на гърлото на всеки час, пия панадол, ям лимон със захар.