Алина Вазнис две години преди смъртта си
И все пак той постигна своето — Смулов успя да я избави от вечния й страх. Нещо повече — даде й възможност най-сетне да излее страха си с пълен глас, да разкаже за него без срам и прикриване. Постави специално за Алина един трилър, като го нарече точно така: „Първичен страх“.
Алина разцъфтяваше буквално с дни. И също с дни пред очите на всички разцъфтяваше любовта им с Андрей Смулов. Тя престана да пие таблетки, стана значително по-спокойна, по-често се усмихваше и по-рядко изпадаше в тягостни настроения.
„Първичен страх“ я направи наистина прочута. Снимките й превзеха корици на списания, двойни страници на популярни вестници, публикуващи статии за киноизкуството. Започнаха да я канят в телевизията за интервюта и участия в токшоута. Вярно, след два-три опита сценаристите се отказаха от тази идея: с Алина Вазнис трябваше предварително да се работи много, та отговорите й на въпросите да звучат що-годе свързано и ясно. За сметка на това тя бе много ефектна, когато се появяваше в предавания, в които трябваше само да се покаже и да връчи награда. По възможност — без да говори. Публиката я посрещаше с бурни аплодисменти, абсолютно истински, а не записани на касета.
Като знак, че е оздравяла напълно, Алина и Андрей отидоха в един автосалон да й купят кола.
— Сега, когато изобщо не вземам лекарства, мога смело да седна зад волана — каза Алина, притисна се до Смулов и го целуна по бузата. — Защото ме беше яд — толкова труд хвърлих да науча правилника, да взема книжка, а да не карам кола!
Избраха й тъмнозелен сааб, после ентусиазирано се заеха да търсят гараж и се зарадваха, когато успяха да намерят място в охраняван гараж със собствена мивка и сервиз. И най-важното — беше само на две автобусни спирки от блока на Алина. Наистина невероятен успех!
Алина постепенно навлизаше в нормалния живот, неотровен от постоянния, ежеминутен страх. Пламенно влюбеният в нея Смулов бе успял да разруши детските й представи за собствената й греховност и виновност, чувството, че е порочна и омърсена. Беше хвърлил за това много сили и време, но все пак бе постигнал онова, което искаше. У Алина се породи интерес към красивите дрехи, към пътешествията, тя с удоволствие се занимаваше с новия си апартамент, правеше в него европейски ремонт. Беше се преместила тук отдавна, но до този момент не бе имала желание да го обзаведе както трябва. Беше й безразлично, че в антрето тапетите се разлепват, а в банята кранчетата капят и плочките се откъртват.
В този радостен период Андрей замисли следващия си филм — „Безумие“. Сам написа сценария с мисълта, че главната роля естествено ще играе Алина. Мазуркевич изтръгна от спонсори парите като за две звезди — Алина и Смулов — с обещанието, че „Безумие“ ще бъде не по-малко печеливш от „Първичен страх“, а може би и ще го задмине. Снимките започнаха и набраха добро темпо, филмът наистина се очертаваше да стане великолепен…
Глава 7.
Коротков
Той с учудване си припомняше как снощи бе нарекъл Настя
Когато се прибра снощи вкъщи, пак се започна скандал. Юра нямаше сили да се сърди на жена си, защото прекрасно разбираше колко й е трудно и как се уморява не по-малко от него. Виждаше, че животът в тясното жилище, просмукано с миризмите на тежко болен, прикован към леглото човек, не вдъхва оптимизъм. Тъщата се парализира една година след като се роди синът им — беше още сравнително млада, сърцето й работеше прекрасно и всички знаеха какво означава това. Съпругата на Юра естествено не смяташе, че той има някаква вина. Освен една: бе убедена, че Коротков отдавна е трябвало да зареже работата в милицията и да започне частен бизнес. И колкото и да й обясняваше Юра, че животът и честта са по-скъпи, тя бе непреклонна, позоваваше се на примери с познати и непознати хора и настояваше мъжът й най-сетне да започне да печели прилични пари и да купи голям апартамент. Синът им растеше и с всеки изминал ден им ставаше все по-тясно в стаята от четиринайсет квадрата, защото по-малката, от осем квадрата, бе заета единствено и постоянно от майката на жена му.
Често след такива скандали Коротков излизаше и отиваше да пренощува у своя приятел и колега Коля Селуянов, който след развода си живееше сам. Но снощи се прибра много късно и беше толкова уморен… Успя да поспи съвсем малко. От четири сутринта лежеше тихичко, без да може да заспи, до жена си и чувстваше, че дори спяща, тя излъчва недоволство и враждебност.
Към шест часа търпението му изневери и той внимателно стана, прокрадна се на пръсти до кухнята, включи кафеварката и започна да се приготвя. Да излезе оттук по-скоро — по-добре да виси на улицата, отколкото отново, от ранно утро, да подхванат безплодните и безсмислени според него разговори.