Посмъртен образ

След като приключи разговора, Настя със задоволство си каза, че разказът на Харитонов все пак й даде някакво основание за проверка. Тя твърдо знаеше: най-важното е да започнеш, да имаш отправна точка, а после, вече в движение, ще се разбере вярна ли е посоката. Отрицателният резултат далеч не е по-лош от положителния от гледна точка на анализа и познанието — Настя бе усвоила това правило отдавна, от детските си години.

Стасов

През целия следобед те двамата с Юра Коротков разнищваха до последната подробност биографиите на Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова, като междувременно проучваха къде все пак са прекарали те петъчната вечер и защо така нагло лъжат, като говорят за тази вечер. Резултатът от техния сложен и твърде интензивен труд се оказа смайващ и същевременно смешен до безумие. Оказа се, че Ксения и Зоя са били заедно. И то как заедно! Просто в едно легло — наистина за легло им е служило купето на някаква кола в някаква горичка близо до Москва.

… Ксения наистина никога не бе срещала Зоя Семенцова до момента, когато тя се появи в „Сириус“. За пръв път се срещнаха вече след като Зоя, излекувана веднъж, отново започна да посръбва. Един прекрасен ден Ксения — по време на своя лов за поредния шофьор — случайно се натъкна на Зоя. Съпругата на президента на „Сириус“ имаше прекрасен нюх и точно око за мъжете, с които би могла да се разбере, забелязваше лицето, което търсеше, от сто метра разстояние. Тогава беше застанала на „Болшая Дмитровка“, някога улица „Пушкинская“, и забеляза Зоя да се измъква от някакво жалко и съмнително бар-кафене. Семенцова беше пияна и май не бе съвсем наясно къде се намира.

— Зоя! — извика я Мазуркевич, озарена от внезапна идея. — Семенцова!

Зоя се извърна и се закандилка към Ксения. По физиономията й личеше, че не е в състояние да си спомни Ксения, макар че напрегнато се опитва да разбере коя е тази елегантна дама, която й изглежда толкова позната.

— Добър вечер — учтиво поздрави Зоя, като се опитваше да изиграе някакво достойнство.

— Я да те закарам вкъщи! — веднага предложи Ксения. — И без това търся човек с кола.

След няколко минути Мазуркевич видя човека. Чичка около петдесетте, оплешивяващ, шкембест, с щъкащи светнали очички, които веднага издаваха някогашния женкар и донжуан от средна ръка. Ксения винаги избираше евтини руски автомобили. И то далеч не защото бе патриотка и почитателка само на продукцията на руското машиностроене. Тя разсъждаваше абсолютно прагматично: един затлъстяващ, оплешивяващ, грозничък мъж може да има колкото си иска дългокраки млади сладурчета с гладка кожа, ако разполага с много пари. Виж, когато парите са малко, за което говорят и фасонът му, и марката на колата, а зад гърба му има активно сексуално минало, със спомените за което нямаш моралните сили да се разделиш, тогава… Тъкмо такива й трябваха на Ксения.

Както винаги, изборът й се оказа точен и само след три минути двете със Зоя седяха в жигулата. Ксения естествено — отпред, до шофьора. Зоя — отзад. След още десет минути намеренията на страните бяха изяснени и шофьорът уверено натискаше газта по посока на околовръстното шосе. Ксения едва възпираше нарастващата възбуда — внезапно споходилата я идея й се струваше великолепна. Тя отдавна вече имаше проблеми със секса, някакво неконтролируемо желание я изхвърляше по улиците в търсене на случайни шофьори, защото й харесваше само едно: шофьор, кола, чувство за невероятна опасност, когато всеки момент някой може да ги види. Но напоследък дори този сценарий бе престанал да я задоволява. Шофьорът и колата непременно трябваше да са налице — без това Ксения не можеше дори да се възбуди, но й беше нужно и още нещо… още някакъв детайл, който да изпълни ролята на камшик, катализатор, стимулатор, ролята на такъв детайл този път трябваше да изиграе Зоя Семенцова, навремето заслужила артистка, а сега — пропила се епизодичка.

— Давай, приятелче, започни с нея! — нареди Ксения на шофьора, когато стигнаха до мястото. — А аз ще погледам. После, когато ти кажа, ще я оставиш и ще се заемеш с мен. Съгласен ли си?

— Ами тя? — учуди се шофьорът, решил да прояви благородство. — И тя има нужда…

— Ще мине и без това — студено го прекъсна Ксения. — Давай, започвай, не се мотай! И запали лампата в купето.

Шофьорът послушно свали облегалките на предните седалки, предварително разкопча панталона си и посегна към Зоя, която кротко дремеше, свита на кълбо на задната седалка, след като бе свалила обувките си на пода. Отначало Зоя се съпротивляваше и не можеше да проумее защо вместо пред входа на блока й, я събуждат насред някаква гора и какво иска от нея този шофьор. После, като чу стандартния комплект нежни епитети от рода на красавице, лястовичке, сладурчето ми, маценцето ми, се разчувства и не без удоволствие се включи в процеса. В най-отговорния момент, когато Зоя вече се бе подготвила да изпита приятното, но рядко спохождащо я чувство, Ксения потупа шофьора по рамото: