Посмъртен образ

— Така ми се струва. Разбирате ли, според свидетелствата на хората, познавали потърпевшата, тя не е имала развити навици за устна реч, с други думи говорела е лошо, запъвала се е, не е можела ясно да изрази мисълта си. Но аз четох записките й, които е направила в свободна форма, нещо като литературни есета, и мога да кажа, че писмената й реч е развита повече от добре. При това стилът на изложението й е във формата на диалог с невидим събеседник. Разбирате ли? Сигурна съм, че това е следствие от стар навик да се водят дневници.

— Ако в жилището имаше дневници, ние щяхме да ги изземем — сухо отговори следователят. — Недей да мислиш всички за глупаци.

— Борис Виталиевич, не ме разбирайте превратно, но за оглед на трупа на Вазнис дежурната група е отишла към девет сутринта. Та това е краят на денонощната смяна, всички са били уморени, с притъпено внимание, може и да са пропуснали. Не искам да обидя никого, но…

— Добре — неочаквано се предаде Гмиря и Настя разбра, че той бърза занякъде и иска по-скоро да се отърве от нея. — Утре раничко ще отидем, преди да започнем работа.

— Ами днес? Абсолютно невъзможно ли е? — плахо попита тя.

— Днес няма начин. Това е, до утре. В седем и трийсет пред блока на Вазнис.

Не ми провървя, огорчено си помисли Настя. Сега трябваше да чака до утре. Разбира се, би могла да си позволи хулиганството да отиде там без следователя. Лошото обаче беше, че ключовете от апартамента се намираха у него. И двата комплекта: и онези, които са били на шкафчето в антрето и са принадлежали на самата Алина, и другите — които им е дал Смулов.

Добре, какво да се прави! Но щом утре ще отидат на местопрестъплението, трябва да извлече от това максимална полза. С какво е била облечена Алина Вазнис, когато са я убили? С нощница и пеньоар. Какво ни говори това? Или че посещението на убиеца е било неочаквано, или че тя е очаквала добре познат човек — любовник или приятелка. Харитонов твърди, че се обадил предварително на Алина по телефона и я предупредил, че ще отиде, за да й занесе парите. Могла ли е тя да му отвори в такъв вид? Не, жената, която за четири години не е дала на Смулов и най-малък повод за ревност, не би могла да приеме чужд мъж в толкова лекомислено облекло. Какво следва от това? Два варианта. Първият: Харитонов лъже — не се е обаждал на Алина, отишъл е без предупреждение. Но ако лъже, защо го прави? Безсмислено е. Има ли значение дали й се е обадил или не? Щеше да каже истината. Втори вариант: Харитонов се е обадил, Алина го е посрещнала напълно облечена, взела е парите, той си е отишъл. Убил я е някой друг и го е направил много по-късно, когато тя вече се е съблякла и се е канела да си ляга.

Да се върнем към първия вариант: Харитонов е отишъл, без да се обади предварително, към десет вечерта. Алина му е отворила по своето полупрозрачно облекло. Понеже познава Алина доста отдавна, той разбира, че ако я е бил предупредил за посещението си, тя непременно е щяла да се облече. Убива я, измисля лъжата за предварителното обаждане, разчитайки, че Настя или кой да е друг криминалист ще разсъждава именно така, както разсъждава тя сега. А не се ли сетят сами — може и да им подскаже, да подхвърли уж случайно, че Алина е била с панталони и пуловер. А щом са я намерили мъртва по пеньоар, значи убиецът не е той. Вярно, за да се сетиш за такъв трик, трябва мозъкът ти да щрака здраво, но кой е казал, че Харитонов е глупак? Неудачник не означава глупак. Просто е неудачник. Ето и обяснението на факта, че е събрал парите още в пет привечер, а е отишъл у Вазнис едва в десет.

Настя отвори бележника си и бързо намери телефонния номер на Николай Степанович Харитонов. Номерът беше служебен, принадлежеше на „Сириус“, затова дълго й обясняваха, че Харитонов е излязъл някъде, може да е на третия етаж, а може и на първия, дори може изобщо да го няма в сградата, защото вече минава пет.

Настя помоли да му оставят бележка с нейните телефонни номера и отново започна да върти шайбата. Малко оставаше да пропусне момента, когато можеше да започне да звъни на Алексей.

Телефонът на института постоянно даваше заето и Настя, докато набираше машинално номера, мислеше какво друго ще трябва да провери, когато влезе в жилището на убитата. В момента, когато най-сетне чу в слушалката обнадеждаващите дълги сигнали, тя си помисли, че Вазнис със сигурност е имала видеокасети с филмите, в които е играла. Трябва да ги вземе и да ги изгледа вкъщи. Може това да й помогне някак да допълни портрета й, да разбере характера й.

Слава богу, всичко при Льошка вървяло благополучно. Тя беше пресметнала правилно — той наистина е тръгвал за банкета заедно с всички участници в конференцията и е прескочил до лабораторията за якето си.

— Кога ще си дойдеш? — попита Настя.

— Защо, затъжи ли се вече? Или нямаш какво да ядеш?

— Разбира се, че нямам — разсмя се тя. — Не ме ли нахраниш ти, така и ще си умра от глад. Не, наистина, кога ще си дойдеш?

— Конференцията свършва в четвъртък, така че по-рано — едва ли. Но ако има нещо спешно…