Посмъртен образ

Все пак Коротков се оказа прав — тя наистина още от сутринта се чувстваше особено, но разбра причината едва по обед. Именно днес, в понеделник, се откриваше международната конференция, организирана и провеждана от института, в който работеше Алексей. И Настя не беше спокойна, защото през последните години безброй такива конференции бяха минали пред очите й и тя прекрасно знаеше колко неочаквани гафове и неприятности може да изникнат всеки момент. В оперативната печатница ще се счупи ризограф и сборникът с тезиси няма да излезе навреме. Шофьор, изпратен на летището да посрещне чуждестранен гост, ще закъса по пътя с повредена кола. В топлоцентралата ще стане авария и в хотела на института, където са настанени почетните гости, няма да има топла вода. Точно преди началото на пленарното заседание в актовата зала ще се повреди техниката. Освен това се случват абсолютно извънредни ситуации: самолет не каца навреме, някой от докладчиците не успява да дойде за началото на заседанието и тогава трябва спешно да се правят пренареждания на изказващите се, като същевременно телефонът прегрява, докато се разбере излетяло ли е научното светило и има ли смисъл да го чакат със закъснелия самолет или си е останало вкъщи. А това вкъщи често се намира далеч отвъд океана. Веднъж на Алексей му се случи нещо подобно, а краят бе съвсем неочакван. Един професор от Норвегия, известен с кавгаджийския си нрав, заявил, че в отсъствието на свой колега от Канада няма да говори, защото изказването му е посветено на дискусията по повод научната доктрина, проповядвана от канадеца, тъй че без неговия доклад той няма какво да прави на трибуната. Но пък няма намерение да се изказва и на секционните заседания, съгласен е само за пленарното. Така че ако закъсняващият колега от Канада не се появи в института преди приключването на пленарното заседание, той, норвежкият професор, ще напусне конференцията и ще се прибере вкъщи. Канадският професор за съжаление не успял да дойде навреме и се стигнало едва ли не до скандал с норвежкия математик.

Настя току поглеждаше часовника, за да не изтърве момента, когато можеше да се обади на Льоша. От десет сутринта до тринайсет и трийсет беше пленарното заседание. После до петнайсет часа — обед. Едва ли Льошка ще си отиде в лабораторията, той ще трябва да кисне на обеда заедно с гостите. След обеда заседанието продължава до седемнайсет часа. Та значи в интервала от пет и петнайсет до шест може да опита. Ако след заседанието всички тръгнат за банкета по повод откриването на конференцията, Льошка ще трябва да прескочи да си вземе якето или шлифера. Но, разбира се, при условие че не е отишъл в института само по костюм. Той е способен на това…

До пет и петнайсет имаше още много време и Настя отново се захвана с анализа на информацията, получена за Алина Вазнис, за нейния живот и обкръжението й.

Не е имала приятелки. Май наистина не ги е имала. Версията, че Алина е имала приятелки, но не ги е афиширала, може засега да остане като резервна. Според думите на мащехата тя е била самотна и затворена още от съвсем малко момиче.

Емоционално студена, според думите на Смулов. Никой, според асистент-режисьорката Албикова, не е изпитвал лично нейната доброта. Без склонност към сантименти и съжаление, ако се съди по историята със Зоя Семенцова. Не е прощавала обиди, но е била готова да си отмъщава тихомълком, за което говори поведението й в отговор на обидата, нанесена й от Ксения Мазуркевич. Запалена по идеята за отмъщението, за възмездието — това личи от записките й за образа на Азучена в „Трубадур“.

Не се е поддавала на пориви, добре е контролирала поведението си. Млада красива жена, през последните две години — кинозвезда, тя не е дала на любовника си Смулов ни най-малък повод за ревност. Същевременно я занимава проблемът за вината — това личи от записките й за Джилда. И не вярва особено в невинността и целомъдрието, ако се съди по тези записки.

Но какъв човек е била тя? Чудовище, безсърдечно и дълбоко цинично?

Настя хвърли поглед към часовника — беше четири и половина.

Така, какво друго знаем за Алина? Неразвита устна реч. Добро перо.

Дневник! Тя трябва да има дневник! Господи, та това беше толкова очевидно! Къде се е дянал Коротков? Трябва спешно да го намери.

Но Настя разбираше, че не е толкова лесно да намери Юра. Добре, може да опита да се разбере със следователя. Жалко, че убийството на Вазнис не се води от Олшански — с този следовател Настя винаги можеше да намери общ език.

— Борис Виталиевич — припряно заговори тя, когато най-сетне успя да се свърже по телефона със следователя Гмиря. — Трябва отново да се направи оглед на жилището на Вазнис. Тя със сигурност има дневник.

— Откъде са сведенията? — кратко попита Гмиря, който не признаваше никакви изчисления и се опираше само на достоверни факти.