Потрес

— Ами, просто познавам момичето, което живее тук — успя да каже тя, усещайки как бузите й пламват. — Стори ми се, че я видях на прозореца, но очевидно съм сгрешила. Вече можем да тръгваме.

Госпожа Фийлдс погледна към двора.

— Боже, ливадата им изглежда ужасно занемарена — промърмори тя. — Никога няма да успеят да продадат къщата с всичките тези плевели.

Емили потрепна.

— Какво искаш да кажеш, нима продават къщата?

— Обявена е за продажба. Виждаш ли?

Тя посочи към табелата, забита в предния двор. На нея пишеше „ЗА ПРОДАН“ и имаше снимка на посредничката и телефона й. В горния десен ъгъл се мъдреха надписи „СОБСТВЕНИЦИТЕ СЕ МЕСТЯТ“ и „КУПЕТЕ СЕГА!“ Освен това обявяваха, че къщата ще бъде отворена за огледи следващата събота от обяд до към четири часа.

Емили усети как я побиват тръпки. Достатъчно й бе да знае, че къщата е тук, че бебето й е наблизо, за да почувства утеха и облекчение — просто можеше да затвори очи и да си представи къде се намира детето. Но Бейкърови не бяха на почивка — бяха се преместили.

Бебето й бе изчезнало.

5. Нещата, които се откриват в секцията за биозеленчуци

На следващия ден звънецът сложи край на часа по история на изкуството и всичките двайсет и двама студенти се изправиха едновременно.

— За утре прочетете глава осем! — извика след тях госпожа Китинджър.

Ариа пъхна учебниците си в раницата и тръгна след съучениците си към вратата. Щом се озова в коридора, тя погледна към екрана на мобилния си телефон, който не спираше да мига през последния един час. „Ново Гугъл-предупреждение за Табита Кларк“, пишеше там.

Стомахът й се сви. Тя следеше всички новини, свързани с Табита, преглеждаше профилите на бившите й приятелки, на тъгуващите роднини и на гневните родители, които протестираха срещу пиянските почивки по време на пролетната ваканция. Днес се беше появил материал в един вестник. Заглавието гласеше:

„Бащата на починалата през пролетната ваканция тийнейджърка ще съди курорта в Ямайка, където са сервирали алкохол на дъщеря му.“

Ариа цъкна върху връзката. Видя снимка на Кенет Кларк, бащата на Табита, висок мъж с очила, който ръководеше някакво производство. Той искаше да се сложи край на пиянството сред тийнейджърите и да се налагат наказания на баровете, които предлагат алкохол на непълнолетни. „Иска ми се да знаех какво количество алкохол е имала в кръвта си, когато е загинала“, казваше той. Освен това се цитираше и Греъм Прат, с когото Табита бе ходила преди смъртта си. „Мисля, че е много вероятно в курорта да са й сервирали алкохол, тя очевидно беше много пияна.“

Леле. Ами ако семейството и приятелите на Табита узнаеха по някакъв начин, че причината за смъртта й не беше прекаляването с алкохол? Гърлото на Ариа пресъхна и сърцето й заби ускорено. Почти й беше невъзможно да изкара деня, без да се сеща за невинното момиче, което бе полетяло към смъртта — понякога нощем дори не можеше да заспи и беше изгубила апетит. Но ако бащата на Табита откриеше истината, ако полицията направеше връзка с тях, ако животът на приятелките й бъдеше съсипан заради нещо, което технически беше извършила тя… тогава не знаеше как щеше да продължи да живее.

— Ариа?

Ариа се завъртя и видя Емили зад гърба си. Приятелката й носеше якето на роузуудския отбор по плуване, тесни черни дънки, и по миловидното й луничаво лице се четеше любопитство.

— Ъ-ъ-ъ… здрасти. — Ариа пусна телефона в джоба си. Нямаше нужда да показва статията на Емили и да я кара да се притеснява за нищо. — Какво става?

— Чудех се дали във вторник ще ходиш на предизборната среща с бащата на Хана. — Емили отстъпи встрани, пропускайки няколко момчета от отбора по гребане. — Тя ме попита дали ще ходя.

— Да. — Ариа вече беше уверила Хана, че ще присъства на политическата сбирка на баща й. — Искаш ли да седнем една до друга?

— Ще се радвам. — Емили я стрелна с леката си сълзлива усмивка, която Ариа веднага разпозна. Преди време, когато момичетата бяха част от групичката на Али, Ариа я беше нарекла „усмивката на Йори“. След изчезването на Тяхната Али я беше виждала често по лицето на Емили.

— Какво има, Ем? — попита тихо тя.

Емили заби поглед в маратонките си. Зад гърба й групичка второкурсници се смушкаха игриво. Кирстен Кълън гледаше към витрината с купи и си слагаше червило.

— Вчера минах покрай онази къща на Шип лейн — най-накрая отвърна Емили.

Ариа примигна, припомняйки си значението на улицата.

— Нещо интересно?

Емили преглътна тежко.

— Имаше табела „ЗА ПРОДАН“ на ливадата и къщата изглеждаше празна. Преместили са се. — Брадичката й затрепери, сякаш всеки момент щеше да заплаче.