Потрес

— Да. — Кейт запляска шумно на преминаващите бегачи. — Скарана съм само с Наоми. Не и с Райли.

Хана погледна Кейт с надеждата да научи още подробности. Заради нея ли се бяха скарали? Дали Кейт защитаваше Хана, или беше против нея? Но в този момент телефонът на доведената й сестра иззвъня и тя се скри под навеса на близкото кафене, за да приеме обаждането. Хана продължи да гледа преминаващите състезатели. Имаше студенти от Холис, мокрите им тениски бяха прилепнали към телата. Имаше бегачи-ентусиасти, облечени със състезателни потници и маратонки. Внезапно на завоя се появиха две познати фигури. Синьо-черната коса на Майк бе прилепнала към главата му. Той носеше бяла тениска с дълги ръкави, торбести черни шорти и неоновожълти маратонки Найк. Дясната му ръка стискаше здраво ръката на Колийн. Двамата бяха облечени с еднакви дрехи — но бялата тениска на Колийн бе станала прозрачна от дъжда. Заболя я като видя, че хобито на Хана и Майк сега беше станало хоби на Майк и Колийн.

Хана се опита да се скрие зад масата с вода, но Колийн я зърна и се ухили до уши. Мамка му. Двамата изтичаха до нея, дишайки тежко.

— Леле, Хана, колко мило, че раздаваш вода! — избъбри Колийн, взе чашата, пресуши я до дъно и посегна за друга. — Благодаря!

— Направо ще изпиеш цялата туба! — процеди през зъби Хана, едва сдържайки желанието си да й натика хартиената чаша в гърлото. След това се обърна към Майк и му предложи чаша. — Забавляваш ли се? — попита го тя с най-сладкия си гласец.

— Аха. — Майк изпи водата и си избра банан от подноса. — Състезанието е страхотно. Умирам от кеф да гледам толкова много момичешки задничета в мокри шорти.

— Майк! — Колийн се намръщи. Майк наведе извинително глава и Колийн завъртя очи. След това изтича до близкия контейнер за отпадъци и хвърли вътре празната си чаша. Хана повдигна вежди. Колийн не приемаше шегичките на Майк? Че как изобщо разговарят тия двамата?

Майк я погледна с любопитство.

— Изненадан съм, че ти не бягаш тази година.

Хана сви рамене.

— Дългът зове. — Тя му показа значката ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ МЕРИН, която бе забола на якето си. — Но си спомням миналата година. След края на състезанието се скрихме в храстите и се натискахме, без да сваляме медалите.

Устните на Майк потрепнаха.

— Ъ-ъ-ъ, да…

Хана погледна към Колийн. Тя разговаряше край контейнера с една от другите доброволки в кампанията.

— После участвахме в десетте километра по Марвин трейл през лятото — толкова беше горещо и някъде по средата на трасето отидохме да се изкъпем голи в онова езерце. Помниш ли как лелката едва не ни хвана?

Майк се изчерви.

— Хана, не съм сигурен…

— Трябваше да го направим тогава, не мислиш ли? — прекъсна го Хана.

Адамовата му ябълка подскочи. Той отвори уста, но от нея не излезе ни звук. Сигурно се чувстваше неудобно, но със сигурност не изглеждаше отвратен. Може би все пак искаше да прави секс с нея.

Хана избърса капчица вода от бузата му.

— Знаеш ли, баща ми организира предизборно парти утре вечер — промърмори тя в ухото му. — Трябва да дойдеш.

Майк отново отвори леко уста. В очите му проблесна интерес и Хана бе уверена, че се кани да се съгласи. В този миг една ръка хвана неговата.

— Хей, любимите ми хора! За какво разговаряме? — попита Колийн.

Майк примига учестено и се изпъна.

— За предизборното парти на господин Мерин — промърмори той.

Очите на Колийн грейнаха.

— Леле! Двамата с Майк го очакваме с такова нетърпение!

Хана погледна към Майк, но той умишлено избягваше очите й.

— Колийн си купи страхотна рокля — промърмори той.

— Да! — Колийн замря от възторг. — От магазина Биби в „Кинг Джеймс“. Знаеш ли го, Хана?

Хана изсумтя.

— Да. Само кучките пазаруват там.

Лицето на Колийн се сгърчи, Майк повдигна вежди, след което сграбчи ръката на приятелката си и я дръпна към колоната от бегачи.

— Това не беше много мило — промърмори той през рамо и миг след това вече го нямаше.

Какво беше това? Докато Хана обмисляше дали да не ги замери с банани, отнякъде се дочу тъничко кискане и косъмчетата на врата й настръхнаха.

Звън. Тя погледна към телефона си, който бе пъхнат в джоба на якето й. „Имате ново съобщение.“ За съжаление адресът на изпращача представляваше неразбираема смесица от цифри и букви.

Дали Колийн е толкова невинна, колкото изглежда? Пак си помисли. Всички имат тайни… дори тя.

Хана дълго време не откъсна поглед от есемеса. За какво говореше А., по дяволите?

— Хана! Ето те и теб!

Зад нея застана баща й, стиснал в ръка огромен раиран чадър за голф. До него стоеше висока слаба жена, облечена в блуза „Норт фейс“, тесни дънки и мъхести боти. През рамо бе преметнала небрежно чанта „Луи Вюитон“, в ръката си държеше мобилен телефон и я гледаше със самодоволна усмивка. Стомахът на Хана се сви в мига, когато я разпозна.

Гейл.

— О! — Това прозвуча като грак. — З-здрасти. — Хана погледна телефона в ръката на Гейл. Екранът светеше, сякаш телефонът бе използван наскоро. Тя ли беше изпратила есемеса?