Потрес

— Хана, госпожа Ригс ще ни помогне в кампанията — рече господин Мерин. — Не е ли мило от нейна страна?

Гейл махна презрително с ръка.

— Моля те. Готова съм на всичко, за да подпомогна каузата на Том Мерин. — Тя пъхна телефона в джоба на палтото си. — Съжалявам, че закъснях толкова, Том. Снощи двамата със съпруга ми бяхме на вечеря в Принстън, за да отпразнуваме новата лаборатория, която той финансира, и току-що се прибрахме.

— Това въобще не е проблем. — Господин Мерин погледна към бегачите. — Но не ми се иска да те карам да стоиш тук в това време. Ако толкова настояваш да помогнеш, може би ще е по-добре да е в кафенето.

— Няма проблеми, наистина — отвърна весело Гейл. — Нямам нищо против лекия дъждец. Освен това така ще опозная прекрасната ти дъщеря. — Тя се обърна към Хана и се усмихна зловещо. — Много ми се искаше да поговорим на срещата, Хана, но ти изчезна — рече Гейл със сладък глас. — Сигурно си искала да бъдеш с приятелките си, нали?

— Да, няколко от тях присъстваха на срещата — рече господин Мерин. — Всички подкрепят кампанията.

— Колко мило — пропя Гейл. — Кое беше онова момиче с червеникавата коса, с което те видях?

Хана се вцепени.

— А, сигурно имаш предвид Емили Фийлдс — намеси се господин Мерин, преди тя да успее да отговори. — Двете с Хана отдавна са приятелки.

— Емили Фийлдс. — Гейл се престори, че размишлява, Господин Мерин се обърна настрани, за да се обади по телефона, а Гейл се наведе към Хана. — Странно, тя ми каза, че се казва Хедър — процеди през зъби тя.

Хана прехапа устни, усещайки горещия, нетърпелив поглед на Гейл.

— Не знам за какво говорите — промърмори тя.

— О, мисля, че знаеш. — Гейл изгледа преминаващата групичка бегачи. — Според мен знаеш точно какво имам предвид. Не си мисли, че не знам какво става тук. Не си мисли, че не съм наясно с всичко.

Хана се опита да запази равнодушно изражение, но имаше усещането, че в стомаха й подскачат топки за пинг-понг. Да не би Гейл да признаваше, че е А.?

Хана си спомни края на лятото. Точно преди Емили да роди със секцио, тя събра Хана и останалите в болницата и им обясни, че има нужда от помощта им да измъкне бебето от болницата, преди Гейл да се появи и да го отнесе. Тя тикна един плик в ръцете на Хана.

— Искам да отнесеш това в Ню Джърси и да го пуснеш в пощата на Гейл — обясни тя. — Това са парите от чека, който ми даде тя, заедно с едно извинително писмо. Просто го пусни в пощенската кутия и се махни. Гледай да не те види. Ако разбере, че съм й върнала парите, може да дойде в болницата по-рано и да провали плана ни.

Хана не можеше да откаже. Същия следобед, след като бебето се роди, тя мина с колата си през моста Бен Франклин и след петнайсет минути се озова пред огромната къща на Гейл. Когато зави по алеята, ръцете й трепереха. Не искаше да застава лице в лице с тази луда жена. Не и след случилото се с Истинската Али.

Бързо свали прозореца на колата и дръпна ръчката, за да отвори пощенската кутия. Ръцете й трепереха, когато пусна писмото вътре. В този миг долови шумолене. В храстите зад къщата нещо се размърда. Хана бързо натисна педала за газта и дори не забави ход, за да си сложи колана, докато не напусна квартала. Дали не беше провалила прикритието на Емили? Беше ли я видял някой? Дали къщата нямаше инсталирани охранителни камери?

Наблизо се разнесоха весели викове, които върнаха Хана към настоящето. Баща й продължаваше да говори по телефона, а Гейл стоеше толкова близо до Хана, че хълбоците им се докосваха. Тя положи леденостудената си ръка върху Ханината.

— Слушай внимателно — процеди жената през зъби. — Искам само онова, което е мое. Не мисля, че е чак толкова много. И ако не ми го дадат, мога да стигна до крайност, за да го получа; и ще го направя. Способна съм на много мръсни номера. Предай посланието на приятелката си. Разбра ли? — Устните й се изкривиха в жестока усмивка и ноктите й се впиха в кожата на Хана. Брадичката на момичето трепереше.

— Гейл? — Господин Мерин приключи разговора си и се върна при тях.

Гейл веднага пусна ръката на Хана. Обърна се и се усмихна ведро на баща й.

— Мениджърът на кампанията ми е тук — каза господин Мерин. — Бих искал да се срещнеш с него.

— Чудесно! — възкликна Гейл. И миг по-късно вече я нямаше.

Хана се довлече до най-близката пейка, отпусна се върху нея и покри лицето си с ръце. Пулсът й препускаше толкова ускорено, че го усещаше на дланите си. Думите на Гейл отекнаха в ушите й. „Искам само онова, което е мое. Способна съм на много мръсни номера.“ Гейл разполагаше с хиляди възможности. Да ги издаде. Да ги съсипе. Да ги прати в затвора. Да разруши живота им. И живота на баща й.

Тя бръкна в джоба си, извади телефона и натисна бутона за бързо набиране на Емили.

— Вдигни, вдигни — шепнеше тя, но телефонът продължаваше да звъни. Хана затвори, без да изчака включването на гласовата поща, и вместо това написа есемес на Емили да й се обади колкото се може по-скоро.

Едва тогава забеляза малката иконка в ъгъла на екрана, която показваше, че има съобщение. Беше пристигнало, докато пишеше есемеса на Емили.