Повярвай ми

Повтарям онова, което ми каза, как искала да изкопчи нещо срещу него. Сега звучи някак по-зловещо. От настоятелния начин, по който тези двамата ме разпитват, оставам с впечатлението, че нещата не вървят на добре.

— Патрик и Стела добре ли са? Случило ли се е нещо? — питам аз, но те отново не отговарят на въпроса ми.

— Когато ти плати, видя ли някакви други пари? В дамската ѝ чанта например? — пита Дърбан.

Поклащам глава.

— Но в онази навита на руло пачка, която извади, сигурно имаше поне хиляда долара. Тя ми плати в стотачки.

— Значи си взела четири банкноти.

Детектив Дърбан набляга на думата четири.

— Да — отговарям объркано аз. — Както ви казах. Толкова ми дължеше тя.

— Какво стана с останалото?

— Кое останало?

— Когато я намерихме, не открихме никакви пари — казва той с равен глас. — А същата сутрин е изтеглила голяма сума пари в брой. Значително по-голяма от хиляда долара.

Аз го зяпвам.

— Когато я намерихте… Искате да кажете, че е мъртва?

— Точно така.

Той наблюдава как ще реагирам.

— Боже мой — казвам ужасено. — Как? Какво е станало?

— Разглеждаме го като убийство. Това е всичко, което мога да ти кажа към този момент.

Той продължава да ме гледа, без да откъсва очи от мен. Изражението, което ми се бе сторило дружелюбно, дори добродушно, се е вледенило.

— Мога да ти кажа само, че е умряла в хотелския си апартамент малко преди зазоряване. Същата нощ, в която си била при нея.

— О, не — прошепвам аз. — Това е ужасно. Не може да мислите…

— Просто отговори на останалите ни въпроси, Клер.

Той ме кара да му разкажа всичко за втори път, после за трети. Дейвис продължава да си води бележки.

— Какво стана с видеозаписа? — казва накрая Дърбан. — Онзи от скритата камера. У кого е сега?

Замислям се.

— Дадох го на Стела. Госпожа Фоглър. Така се прави по принцип. Все пак тя си го плати.

— А стихосбирката?

— Все още е в дамската ми чанта. Обикновено не чета поезия, но тези стихове наистина са интересни, по един странен…

— Ще ни трябва — прекъсва ме той.

Взема един плик за веществени доказателства, обръща го с вътрешната страна навън и го използва като ръкавица, за да вземе книгата от мен.

— Успя ли да разбереш какво означава онова нещо на френски език? Цитатът, който ти е казал, докато е тръгвал?

— Да, почти съм сигурна, че е от едно стихотворение със заглавие A Une Passante, „На една минувачка“. Разказва се как вижда някого на улицата, споглеждат се, но после и двамата продължават по пътя си… Буквалният превод е: „О, ти, която бях обикнал. О, ти, която също го изпита“.

Дърбан изсумтява.

— Колко хубаво. Трябва да го запомня. Значи ти си тръгваш от хотела… и после?

— Отидох да се видя с приятели.

— В някой бар?

Кимвам.

— Бар „Харли“. Вътре имаше много хора, които могат да потвърдят, че бях там в девет и половина.

— И кога се прибра вкъщи?

— Около седем сутринта — запознах се с един човек.

— Как му е името?

— Ами… Том.

— Фамилия?

— Ъм, почти съм сигурна, че телефонният му номер е някъде тук.

Започвам да ровя из дамската си чанта и откривам една хартийка.

— Да. Ето го.

Детектив Дърбан го взема и го оглежда внимателно.

— На мен ми прилича на „и“. Тим, а не Том. Ще се свържем с него.

— Какво направи с парите, Клер? — казва детектив Дейвис.

Това е първият път, когато проговаря.

— Четиристотинте долара? Дадох ги на съквартирантката си. Дължа ѝ доста за наема със задна дата, затова…

— Не четиристотинте — прекъсва ме той. — Двайсетте хиляди долара, които открадна от хотелската стая на Стела Фоглър.

Аз го гледам втренчено, а главата ми се замайва.

— Моля? Не, не може да мислите, че…

— Просто отговори на въпроса — казва Дърбан.

— Нямаше никакви пари, не и толкова много. Поне аз не видях да има. Заподозряна ли съм?

— Заподозряна? — Дейвис изсумтява. — Ти вече призна, че си записвала някого без неговото съгласие, че си работила като нелицензиран детектив, че си проституирала и си участвала в заговор за изнудване. Трябва само да прибавим кражба и убийство и сме готови.

— Убийство?

— По думите на Хенри Норт онази вечер си имала пререкание с госпожа Фоглър.

— Вече ви казах — тя беше тази, която се държеше странно…

— И затова си си тръгнала сърдита заради грубото ѝ отношение… И после си се върнала в стаята ѝ — казва Дейвис. — Където тя случайно е държала голяма сума пари в брой. Хенри Норт ни каза за финансовите ти проблеми. Трябва да си се почувствала унизена, когато си видяла, че жена като нея е толкова богата.

Аз поклащам глава, озадачена.

— Обясних ви, върнах се само за да ѝ дам книгата. И вижте, Хенри ми каза, че всичко, което правя за кантората му, е законно. Стига да ги записваш, докато сте на обществено място, каза той. И не е проституция, ако те започнат да те свалят първи.

Осени ме една мисъл.

— Разпитахте ли него?

— Разбира се. И обстойно ще проверим неговата версия. Точно както ще проверим и твоята. С този Тим.

— Клер, ти ли уби Стела Фоглър? — пита детектив Дърбан толкова непринудено, сякаш ме пита дали си пия кафето със захар.

Аз го поглеждам право в очите, без да обръщам внимание на блъскането в гърдите ми.