Повярвай ми

АЗ

Надявам се, че нямате нищо против… досега не съм чела нищо на Бодлер.

Той поглежда надолу към страницата, на която съм отворила.

ПАТРИК

Тогава не започвайте точно с това.

Взема книгата от ръцете ми, прелиства няколко страници, открива точния стих и започва да чете на глас:

ПАТРИК

Колко спомени — сякаш вечност съм живял.
И огромният шкаф — в чекмеджета побрал
непотребни билети, писма, мадригали,
тежки къдри, в квитанции стари заспали —
крие повече тайни от мойта глава.

Гласът му е наситено убедителен, с тих и настойчив ритъм. Като пулс. Той ми подава обратно книгата, все така отворена. Поглеждам надолу и веднага откривам следващата строфа, изричам я на глас, без да откъсвам поглед от неговия, като поддържам темпото и изцеждам езика докрай:

АЗ

Пирамида, дълбок мавзолей е това,
некрополис с много повече мъртви от братска могила.
Аз съм гробище — там, под луната унила.
Угризения — червеи — плъпват, пълзят,
мъртъвците ми скъпи остават без плът.

Сега той продължава на свой ред, приковал поглед в моя, докато говори по памет за нещо мрачно и странно, което не успявам да разбера, нещо свързано с това да се превърнеш в обратното на плът.

ПАТРИК

И потъваш след миг, о, материя жива!
След ужасните вихри гранитът почива,
вдън мъгливата знойна Сахара смирен —
Сфинксът грохнал избяга от светския плен…

Присъединявам се на последното изречение, подхващам неговия ритъм и тембъра на гласа му.

АЗ/ПАТРИК

… и — забравен на картата, горд, недоволен —
пее само в лъчите на залеза болен.6

За секунда или две настъпва мълчание, което никой от двама ни не нарушава.

ПАТРИК

Прочетохте го добре.

АЗ

Благодаря… За какво се разказва?

ПАТРИК

Може да се каже, че е за отношенията му в любовта.

АЗ

Трябва да е имал доста сложни отношения в любовта.

Патрик се усмихва.

ПАТРИК

Когато е написал това, Бодлер е имал връзки с две жени. Едната е била прочута красавица, обект на възхищение в цял Париж през деветнайсети век.

Наричал я е Vénus Blanche, неговата Бяла Венера.

Другата била мулатка — кабаретна танцьорка, която продавала тялото си на улицата. Наричал я своята Vénus Noire, Черна Венера.

АЗ

Интересно… Любовен триъгълник.

ПАТРИК

Щом предпочитате.

АЗ

Как се развила историята?

ПАТРИК

Започнал да пише стихове, които пращал анонимно на Бялата Венера. Неща, които искал да направи с нея; нещата, които правел с Черната Венера. Стихове, които докосват всички кътчета на покварата. Казвал, че останалите поети са изписали достатъчно за цветните великолепия на красотата. Той искал да е първият, който пише за красотата, която произтича от злото.

АЗ

Les Fleurs du mal… Цветя на злото.

Време е да действам.

АЗ

Вероятно е прозрял, че някои жени са привлечени от забраненото.

Патрик Фоглър поклаща глава. Сякаш някак съм успяла да го разочаровам.

ПАТРИК

Трябва да тръгвам.

Моля?

АЗ

Наистина ли? Беше ми приятно — бих се радвала да чуя още нещо…

Опитвам да му подам книгата. Той махва с ръка.