Повярвай ми

Обаждам се на Марси и започвам да я моля да ми намери още работа. В крайна сметка тя ми урежда прослушване за някакъв музикален видеоклип, за който не се изисква членство в професионален съюз.

В едно студио за прослушвания в някакво мазе казвам името, ръста си и името на агента си пред една видеокамера, поставена на статив. Двамата продуценти, и двамата мъже, не ми обръщат никакво внимание, вместо това ме гледат на един монитор.

Кастинг директорът, жена, ме моли да кажа пред камерата, че нямам проблем с частичната голота.

— Е, ако ролята го изисква — шегувам се нервно.

— Миличка, ролята е на гола до кръста танцьорка — казва нетърпеливо тя.

— Разбира се.

Поглеждам към камерата и ведро казвам:

— Името ми е Клер Райт и нямам проблем с частичната голота.

Дано някой ден напишат това върху надгробния ми камък.

— Добре, Клер, когато си готова — казва кастинг директорът и пуска някаква музика.

След около минута единият от продуцентите казва нещо и музиката спира.

— Благодаря, Клер — казва кастинг директорът. — Моля те, повикай следващото момиче на излизане.

Докато се обръщам, вторият продуцент казва нещо, което не успявам да чуя.

— Почакай… — казва кастинг директорът.

Следва кратък приглушен разговор, после тя добавя:

— Остави данните си на рецепцията.

* * *

Същия следобед получавам съобщение, в което ме молят да се явя в офиса на продуцентите в осем. Претърсвам гардероба на Джес за някакви подходящи дрехи и се гримирам като за последно. Когато пристигам, на рецепцията няма никого освен един служител от охраната. Всички останали са се прибрали по домовете си.

Тръгвам надолу по коридора и в един от кабинетите виждам продуцента да говори по телефона. Той ми махва с ръка да вляза. Сядам на един въртящ се стол, докато той продължава разговора си: нещо за това как другият трябва да спре да се държи като задник и да поръча фартова количка за камера от „Панавижън“.

Най-сетне оставя телефона.

ИНТЕРИОР. ОФИС — ВЕЧЕР

ПРОДУЦЕНТ

Тъпанар!… Здрасти, Клер.

АЗ

Здравейте! Благодаря, че се обадихте за второ прослушване.

ПРОДУЦЕНТ

Това не е точно второ прослушване, Клер. В момента набирам лица за различни проекти и си казах, че може би ще е добре да се срещнем, за да обсъдим дали някой от тях би бил подходящ за теб.

АЗ

Чудесно! Но нали знаете, че нямам зелена карта?

Продуцентът свива рамене.

ПРОДУЦЕНТ

Това е проблем. Но може и да не е непреодолима пречка. Като продуцент имам достъп до програмата за обмен на актьорския профсъюз. Може да успея да уредя нещо с колегите в Лондон.

АЗ

Страхотно! За какви проекти става дума?

ПРОДУЦЕНТ

Може да обсъдим подробностите по-късно.

В момента се интересувам по-скоро от това дали притежаваш амбицията и отдадеността, които са нужни, за да станеш част от екипа.

Той заобикаля бюрото и застава пред него, като слага ръка на рамото ми. След това ме бутва с ръка, така че столът ми се завърта към него. Лицето ми се озовава пред слабините му и той свойски стисва рамото ми.

ПРОДУЦЕНТ

Предполагам, знаеш какво имам предвид.

За един дълъг миг замръзвам на място. След това скачам от стола, блъсвам го с две ръце и изкрещявам: Разкарай се от мен. Ръката ми се стоварва върху носа му и той полита назад.

АЗ

Майната ти, шибаняк такъв…

Той се превива на две, като крие лицето си с две ръце, а носът му кърви и образува под ноздрите му мъничък червен хитлеристки мустак.

ПРОДУЦЕНТ

Добре! За бога! Просто се махай оттук!

Отстъпвам назад, като му оставям място да се изправи. Но тогава той се нахвърля срещу мен с ръце, стиснати в юмруци.

ПРОДУЦЕНТ

Кучко… Ще си платиш за това.

В този момент очите му се озовават пред дулото на пистолета на Джес.

ПРОДУЦЕНТ

Няма да го използваш.

Ръцете ми треперят, както и пистолетът в тях. Добре. Колкото по-обезумяла изглеждам, толкова по-лесно ще реши, че съм достатъчно побъркана да го застрелям.

АЗ

При самозащита? Ще го използвам и още как.

Кимвам с глава към дамската си чанта.