Повярвай ми

— Внимавай. Мисля, че е зареден.

— Опа.

Предпазливо връщам пистолета на мястото му и изваждам един червен клин „Алая“.

— От друга страна — добавя тя, — може да ми се наложи да застрелям някой, който непрекъснато ми краде дрехите.

— В плика има триста и петдесет долара. Е, поне триста и двайсет.

— Всъщност това е още нещо, за което баща ми се тревожи.

Джес го казва небрежно, но долавям напрежението в гласа ѝ.

— Така ли? — отвръщам също толкова безгрижно.

— В момента си търси нова работа, така че не получава заплата, а този апартамент му е нещо като пенсионен фонд. Спомена, че иска да те помоля да се изнесеш.

Това не е добре.

— А ти какво му каза?

— Казах, ами ако Клер ти плати наема, който дължи със задна дата?

— Което е колко — още четиристотин?

Джес поклаща глава.

— Седемстотин. Но така или иначе не остана особено доволен. Каза, че ще си помисли, но от сега нататък ще трябва да му плащаш предварително.

Поглеждам я с широко отворени очи.

— Но това означава, че трябва да намеря хиляда и сто долара.

— Знам. Съжалявам, Клер. Опитах се да го разубедя, но си е навил на пръста, че трябва да се науча на финансова отговорност.

— Колко време имам?

— Мога да го помоля за отсрочка. Може би няколко седмици.

— Страхотно — казвам остро, но знам, че Джес няма вина.

Стаята ми е достатъчно голяма за двама души, а като се има предвид, че апартаментът се намира в Ийст Вилидж, би бил идеален за двойка млади кариеристи, които работят в сферата на финансите. Баща ѝ би могъл да печели много повече от наем.

Следва дълго мълчание. Джес взема сценария на пиесата, в която участва, и започва да го прелиства.

— Трябва да упражнявам тази част — Джак ми е отбелязал някои насоки. Според него сцената в гората все още се нуждае от повече нюанси.

— Искаш ли да ти подавам репликите?

— Ако нямаш против.

Тя ми подхвърля сценария и аз отварям на въпросната страница, макар че сигурно я знам наизуст. Забравете „Ромео и Жулиета“ — с подходящото изпълнение, това е най-силно заредената със секс сцена на Шекспир. А Шекспир, колкото и хората да мислят, че е твърде културен и превзет и че няма нищо общо със съвременния свят, е създал най-добрите персонажи в историята.

Джес започва.

ДЖЕС

(в ролята на Хермия)

Но подирѝ си кът за сън тогава.

От този мъх легло за мене става.

Тя ляга по гръб и се приготвя да заспи. Аз отивам и лягам до нея.

АЗ

(в ролята на Лизандър)

Защо така, когато би могло

да сме една душа — едно легло?

Обзета от неудобство, тя леко се дръпва встрани.

ДЖЕС

Не, скъпи мой! Бъди разумен ти,

от мене по-далеч се отмести!

Класически пример за това как думите върху страницата казват едно, но актьорът просто знае, че героят иска да каже нещо съвсем друго. Всъщност Лизандър иска бясно да изчука Хермия. И въпреки всички възвишени поетични слова би казал каквото и да е, само и само да постигне своето. Той е мъж, нали така? А Хермия, макар да е наясно, че може би не трябва да му позволява да спи толкова близо, също си пада по него. Тя иска той да се отмести само за да не се поддаде на изкушението.

Текст и подтекст.

Повдигам се на лакът и поглеждам надолу към нея.

АЗ

О, Хермия, ти грешно подразбра…

Но и сега, докато гледам с копнеж в очите на Джес, нещо в мен крещи: Хиляда и сто долара?! Дори ангажиментите на Хенри не могат да ми донесат толкова много пари в брой.

Внезапно съм изправена пред риска цялата тази крехка мечта да се срине около мен, подобно на декор между две сцени. Ако няма пари, няма апартамент. Ако няма апартамент, няма уроци. Ако няма уроци, няма виза. Ще трябва да се завлека обратно вкъщи с подвита опашка — в една страна, където никой никога няма отново да ме наеме като актриса.

Доближавам устни към тези на Джес. За част от секундата тя се изкушава — виждам объркването в погледа ѝ. После се отдръпва.

ДЖЕС

Умела игрословица това е. Което означава, че си го бива в целувките. После той отново се опитва да ме целуне и така нататък, чак до края.

Ставам от леглото.

— На мен ми се струва, че нюансите са предостатъчно.

— Знаеш ли — казва замислено Джес, — ти си много по-добра от онзи глупак, с когото се налага да играя в тази сцена. Съжалявам, Клер. Просто не е честно.

Говори ми — както казват тук, когато имат предвид: по-добре недей, няма кой да те чуе.

6

За системата на приемна грижа в Англия мога да кажа едно: прави човек издръжлив.