Повярвай ми

Четири часа по-късно вече сме в бар „Харли“. Някак винаги стигаме до бар „Харли“ — едно влажно мазе с ретро мотоциклети, провесени от тавана, където сервитьорките са облечени с традиционната униформа от черен сутиен и протрито дънково яке без ръкави. От джубокса дъни Спрингстийн, така че се налага да крещим — двайсет добре обучени гласа, напоени със следсценична треска, плюс приятелките и приятелите им и навлеци като мен.

С Джес и още няколко души си разказваме истории. Истории за актьори, разбира се. Никога не говорим за друго.

ДЖЕС

Ами Крисчън Бейл в „Механикът“? За тази роля е свалил една трета от теглото си.

АКТРИСА 2

Или Клое Севини — как прави истинска свирка в „Кафявият заек“.

АКТЬОР

Какво имаш предвид, като казваш „истинска“ в този контекст? Не, нищо, просто питам.

АКТРИСА 3

Ейдриън Броуди в „Пианистът“. Първо сваля петнайсет килограма и се учи да свири на пиано. После, за да вникне в ролята си на човек, загубил всичко, се разделя с колата си, с апартамента и с телефона си. Ето това, приятели, е отдаденост на изкуството.

АКТРИСА 2

Хей, това и аз мога да го направя! Не, почакай. С тази разлика, че в момента играя танцуваща и пееща хорова мишка в мюзикъл на Бродуей.

Започва да се поклаща като пияна танцуваща мишка.

АКТРИСА 2

Мишчице, ела, ела в мойта миша къщичка…

От другия край на помещението барманът поглежда към мен. Поглед, който се задържа малко по-дълго от необходимото.

Последния път, когато видях този поглед, беше, когато лайняният адвокат Рик ми предложи да седна на неговата маса.

Но този тук е на моята възраст, татуиран, готин и слаб. Въпреки ледения студ, който нахлува, щом някой отвори входната врата, той е само по тениска с къс ръкав, а кърпата за чаши, която е пъхнал в задния джоб на дънките си, се поклаща около задника му всеки път, щом се обърне към подредените зад бара бутилки.

Изведнъж и аз се озовавам там. На бара.

ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН

Хей!

Австралиец е. Обичам австралийци.

АЗ

Здрасти!

По някаква причина го казвам с южняшкия акцент — онзи, който използвах по-рано пред Рик.

ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН

Какво да ти сипя?

АЗ

(надвиквам глъчката)

Чаша „Мартини“ звучи чудесно.

ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН

Веднага.

Той пълни до ръба един шот с „Джак Даниълс“ и го слага на бара.

АЗ

Поисках „Мартини“.

ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН

В този бар така правим „Мартини“.

Той ми се усмихва и ме предизвиква да възразя. Готина усмивка.

Затова вдигам чашата и я пресушавам.

АЗ

В такъв случай ми направи „Пиня Колада“.

ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН

„Пиня Колада“. Прави се…

Той сипва една доза „Джак Даниълс“ в чаша, добавя още една доза „Джак Даниълс“ и долива догоре с трета доза „Джак Даниълс“.

Аз изливам цялата течност в гърлото си на един дъх. Хората, скупчени около бара, изведнъж избухват в окуражителни възгласи и аплодисменти.

Аплодисменти. Ето един звук, който не бях чувала от доста време.

Поне не насочен към мен.

АЗ

Както си тръгнал, най-добре ми направи и „Лонг Айлънд Айс Тий“.

… И това всъщност би трябвало да е краят на сцената от филма, който вечно тече в главата ми.

Но не е. Сцената продължава със скок във времето, монтажен преход или нещо подобно, както и да се казва там на езика на киното, защото в следващия момент всичко се размазва и обърква и аз изведнъж се озовавам в нечий апартамент, върху нечие тяло, и пъшкам.

АЗ

Да, да, о, боже, да…

НЯКАКЪВ ТИП

Да…

Ах, да. Смяна на актьора. Добре изглеждащият барман, който се казва Брайън, нямаше да свърши работа преди три. Затова вместо с него се забих с приятел на приятел на Джес. Към онзи момент вече бях твърде опиянена от алкохола и аплодисментите, че да се задоволя със собственото си легло.

Макар че, честно казано, причината не беше само в алкохола. Или в благосклонната публика.

Допирът до нечие топло тяло, нечия прегръдка… Това е нещо, за което жадувам след всяка от задачите на Хенри.

Защото, ако една жена не може да има доверие на мъжа, който е казал, че ще я обича вечно, на кого можеш да се довериш в този свят?