Повярвай ми

Отначало решавам, че е стиснала в ръцете си молитвена броеница, но след това виждам, че това, което премята между пръстите си, е просто ключодържател. Изглежда разтревожена, което не е необичайно. За много от клиентките на Хенри моментът, в който най-сетне ще узнаят какво всъщност представлява съпругът им, е най-труден.

ИНТЕРИОР. ХОТЕЛ „ЛЕКСИНГТЪН“,

АПАРТАМЕНТ „ТЕРАСАТА“ — ВЕЧЕР

ХЕНРИ

Клер. Благодаря ти, че дойде. Това е Стела Фоглър.

(към жената, успокоително)

Има няколко момичета, които използвам като примамки, но според онова, което ми разказахте за Патрик, Клер несъмнено е най-добрият избор.

СТЕЛА

(към мен, тревожно)

Ще внимаваш, нали? Обещай ми, че ще внимаваш.

Сядам.

АЗ

Защо не ми разкажете малко повече за съпруга си, госпожо Фоглър?

СТЕЛА

Не прилича на никой мъж, когото си срещала.

Наистина. Не му обръщай гръб. Не му вярвай.

Обещаваш ли?

Да му вярвам, казвам си аз. Няма голяма вероятност да се случи. Нямам нужда от поредния женен нещастник в живота си.

ХЕНРИ

Клер е истински професионалист. Разбира си от работата.

АЗ

Само ми покажете снимка и ми кажете къде да го открия. Останалото ще свърша аз.

ХЕНРИ

Е, госпожо Фоглър? Заемаме ли се?

Стела Фоглър спира да крачи и впива в мен обезумелите си очи, като продължава да премята ключодържателя в ръцете си.

СТЕЛА

Да. Добре. Но моля те — бъди внимателна.

9

ИНТЕРИОР. БАР „ФЛАХЪРТИС“ НЮ ЙОРК — НОЩ

Стар, облицован с дървена ламперия бар в Уест Сайд с доволно разстояние между масите и почти никакви посетители. ПАТРИК ФОГЛЪР седи на една от масите, чете книга с меки корици и си води записки в един бележник. Наближава четирийсет, има тъмна коса и издължено орлово лице. Очите му са с бледозелен оттенък. Красив е, по един дискретен и интелигентен начин.

Като по-млад Даниъл Дей-Люис, решавам, докато изучавам отражението му в дългото огледало зад бара. По някаква случайност той е сред любимите ми актьори за всички времена. Но Патрик Фоглър изглежда дори по-вглъбен. По-напрегнат.

Честно казано, не прилича на лъжливо копеле. Но невинаги им личи. Понякога са мили и чаровни. Всъщност точно тези най-често се оказват неверни.

Защо? Защото могат, вероятно.

В момента се интересувам по-скоро от това дали притежаваш амбицията и отдадеността, които са нужни, за да станеш част от екипа…

Разтърсвам глава, за да се съсредоточа и да се опитам да прогоня спомена за онзи продуцент от ума си. Просто си свърши работата, казвам си. Усмихвай се, флиртувай, накарай Патрик Фоглър да започне да те сваля и си тръгни. Един час, макс. После ще се прибереш вкъщи с четиристотин долара в ръка и ще можеш да повърнеш, да се наплачеш и да се напиеш.

И тогава ще ти остане да изкараш само още седемстотин долара.

Като по даден знак Патрик Фоглър става и се приближава към мен. Лесна работа. Обръщам се, за да го поздравя с една четвърт усмивка. Твърде късно си давам сметка, че не идва към мен. Протяга към бармана ръка, в която държи банкнота от двайсет долара.

ПАТРИК

Ще ми ги развалите ли?

Гласът му е премерен, с прецизно произношение, излъчва добре контролирана сила. Докато барманът отваря касата, очите на Фоглър срещат моите в огледалото. Отново едва доловимо му намеквам за своето предразположение — просто полъх на мекота и топлина в очите. Той изглежда озадачен, нищо повече. Сякаш не е сигурен дали ме познава отнякъде.

Взема парите си, кимва с благодарност на бармана и излиза от бара. Но ще се върне. Оставил е питието си на масата, както и книгата.

Аз отивам до нея и я взимам в ръка. Стихосбирка е — износен екземпляр от Les Fleurs du mal на Шарл Бодлер.

Превод и подбор Патрик Фоглър, забелязвам. Значи е някакъв интелектуалец.

Прелиствам бързо страниците, като търся нещо, което мога да използвам. Тогава той се връща и ме хваща на местопрестъплението. Точно както възнамерявах да се случи.

АЗ (виновно)

О, извинете! Ваша ли е?

ПАТРИК

Да.

Звучи развеселено. Оглежда се из полупразния бар, сякаш иска да каже: „На кого другиго може да е?“.