Прашинка в Божието око

Намираха се дълбоко под земята в Стария университет и крачеха по излъскания от стъпки скален под, изсечен преди цяла вечност. Преди окончателно да тераформират Нова Шотландия из тези коридори бе минавал самият Мърчисън и според легендата призракът му все още можел да се види да блуждае наоколо: фигура със скрито под качулка лице и огненочервено око.

Лабораторията представляваше обикновено помещение, изсечено в новошотландската скала. Хоровиц властно махна с ръка и две асистентки отвориха хладилен контейнер, от който извадиха дълга маса.

Пилотът на смотаняшката совалка лежеше върху гладката бяла пластмасова повърхност. Органите му бяха подредени по местата, които бяха заемали преди дисекцията. По отделената му от плътта кожа бяха начертани черни линии, свързващи ги с точки по тялото и скелета. Светлочервени, тъмночервени и сивкавозелени невероятни форми: частите на сламкарската посредничка имаха цвета и вида на човек, поразен от граната. Род усети, че стомахът му се свива, и си спомни за наземните сражения.

Той потръпна, когато Сали нетърпеливо се наведе напред, за да разгледа тялото отблизо. Лицето й беше мрачно, но в кабинета на Хоровиц бе имала същото изражение.

— Ето! — триумфално заяви професорът. Костеливият му показалец докосна някакви слузесто зеленикави възли в стомаха. — Тук. И тук. Това трябва да са тестисите. Другите сламкарски подвидове също имат вътрешни тестиси.

— Да… — съгласи се тя.

— Толкова малки ли? — презрително попита ученият.

— Не знаем. — Гласът на Сали продължаваше да е абсолютно сериозен. — В статуетките нямаше полови органи и единствените сламкари, които сме подлагали на аутопсия по време на експедицията, бяха кафява и няколко малки. Кафявата беше женска.

— Виждал съм сламкарчета — самодоволно отвърна ксенобиологът.

— Хм… да — каза тя. — Тестисите на мъжките сламкарчета се виждаха с просто око…

— Пропорционално са много по-големи, отколкото на кафявите. Но това няма значение. Тези органи не може да са произвеждали сперма. Доказах го. Пилотът е бил стерилен! — Хоровиц плесна по разтворената си ръка. — Стерилен!

Сали внимателно разгледа сламкаря. Наистина беше разстроена.

— Отначало сламкарите са мъжки, после стават женски — едва чуто промълви тя. — Не може ли това да е незрял индивид?

— И да е пилот ли?

— Да, разбира се… — въздъхна Сали. — Така или иначе сте прав. Висок е колкото възрастна посредничка. Може ли да е бил някакъв изрод?

— Ха! Вие ми се изсмяхте, когато предположих, че е мутант! Е, не е. Докато бяхте на екскурзия, ние тук поработихме. Открих хромозомите и генетичните кодове на половото развитие. Това създание е стерилен хибрид от две други форми. — Триумф.

— Логично е — рече Род. — Сламкарите са казали на Ренър, че посредничките са хибрид…

— Вижте — прекъсна го Хоровиц, включи един екран и въведе някакъв код. На дисплея се появиха фигури. Сламкарските хромозоми представляваха гъсто разположени дискове, свързани с тънки пръчки. По тях се различаваха ленти. Сали и ксенобиологът заприказваха на език, който Род не разбираше. Той разсеяно ги послуша, после видя, че една от асистентките прави кафе. Момичето съчувствено му предложи чаша, колежката й се присъедини към тях и двете започнаха да го разпитват за извънземните. Отново.

Половин час по-късно напуснаха университета. Каквото и да беше казал професорът, Сали не бе убедена.

— Защо си толкова разстроена, скъпа? — попита Род. — Хоровиц е прав. Логично е посредничките да са стерилни. — Той сбърчи лице. Ученият беше отбелязал, че тъй като не можели да имат потомство, кафяво-белите не били склонни към фаворизиране.

— Но моята фюнч(щрак) щеше да го спомене. Убедена съм. Ние разговаряхме за секс и възпроизводство и тя каза…

— Какво?

— Не си спомням точно. — Сали извади джобния си компютър и поиска информацията. Уредът забръмча, после тонът се промени, за да покаже, че използва радиосистемата на колата, за да се свърже с база данните на Двореца. — Не си спомням и точно кога го каза… — Тя написа нещо на дисплея. — Трябваше да използвам по-добра система от препратки.

— Ще я откриеш. Ето го Двореца — след обяд имаме дискусия със сламкарите. Защо не ги попиташ?

Тя се усмихна.

— Изчервяваш се.

Сали се изкиска.

— Спомняш ли си онзи случай, когато сламкарчетата се сношаваха? Това беше първото свидетелство, че възрастните сламкари променят пола си. Тогава тичах чак до кубрика… Доктор Хорват все още ме смята за сексманиачка!

— Искаш ли аз да ги попитам?

— Да, ако не го направя аз. Но, Род, моята фюнч(щрак) не би ме излъгала. Просто не би могла.

Обядваха в столовата и Род отново поръча кафе с бренди. После замислено каза:

— Свързах се с…

— О? Разговарял си с господин Бери, така ли?

— Само за да му благодаря. Той продължава да гостува на флота. Не, исках да отбележа факта, че е можел да праща подаръци още преди „Ленин“ да влезе в орбита.

Тя смаяно го погледна.

— Прав си… защо не се…

— Бяхме прекалено заети. Когато ми хрумна, не ми се стори достатъчно важно, за да докладвам. Въпросът е с кой друг се е свързал и защо е искал да зная, че може да го прави.

Сали поклати глава.