Прашинка в Божието око

— О. — Бери усети, че напрежението го напуска. Те държаха живота му в ръцете си, но имаха нужда от него — навярно все пак краят не бе настъпил. — Притеснява ви Асоциацията на имперските търговци.

— Точно така. — Лицето на сенатора не изразяваше абсолютно нищо.

Облекчение. „От благодарност ще построя джамия. Това ще ощастливи баща ми… и кой знае? Възможно е в края на краищата Аллах наистина да съществува.“ Клокочещ смях все още напираше в гърлото му и той знаеше, че ако започне да се смее, никога няма да може да спре.

— Вече посочих на колегите си вредата от неограничената търговия със сламкарите. Аз вече нямам нужда от печалби, макар че прекалено много търговци са като съседа, който последвал Аладин в пещерата на вълшебника. Безчетните богатства сияят по-ярко от опасностите.

— Да. Но можете ли да ги вразумите? Да откриете кои от тях възнамеряват да ни саботират и да провалите плановете им?

Бери сви рамене.

— С ваша помощ. Това ще е изключително скъпо. Предполагам, че ще имам достъп до тайни фондове…

Фаулър злобно се усмихна.

— Род, какво още беше казал Стоун? Нещо за…

— Няма нужда да споменаваме за бълнуванията на онзи човек — прекъсна го търговецът. — Мисля, че имам достатъчно пари. — Той потръпна. Какво щеше да му остане, когато всичко това свършеше? Сенаторът не се интересуваше, дори Бери да стигнеше до просяшка тояга. — Ако все пак моите средства не са достатъчни…

— Тогава пак ще обсъдим въпроса — каза Фаулър. — Да. Ще има нужда от средства. Например тази блокада ще погълне повечето от парите, с които Мерил си мисли, че разполага за обединението на сектора. Но ми се струва, че някой хитър търговец случайно би могъл да има връзки с бунтовниците. И че дори ще успее да ги убеди в нашата гледна точка. Не зная как ще го постигне, естествено.

— Разбирам.

Сенаторът кимна.

— Бях убеден в това. Род, вземи този запис и се погрижи да го скриеш на сигурно място. Съмнявам се, че пак ще ни трябва.

Род написа нещо върху дисплея на джобния си компютър. Машината забръмча: тих вой, който ознаменуваше началото на нов живот за Хорас Бери.

„Няма начин да се измъкна — помисли си той. — Фаулър ще приеме само резултати, а не оправдания. И залогът в тази игра ще е главата ми. Няма да е лесно да съм негов политически агент. Но какъв избор имам? На Левант бих могъл единствено да чакам и да се страхувам. Така поне ще зная как се справят със сламкарите… и навярно някога ще успея да променя политиката им.“

— Още нещо — каза сенаторът, даде знак и Род Блейн отиде до вратата на кабинета. В залата влезе Кевин Ренър.

За първи път виждаха главния астрогатор в цивилно облекло. Ренър носеше ярки панталони и още по-ярка туника. Шарфът на пояса му бе от плат, напомнящ коприна. Изглеждаше естествен, ала навярно беше синтетичен. Меки ботуши, накити — накратко, приличаше на някой от най-преуспелите търговски капитани на Бери. Търговец и капитан се спогледаха учудено.

— Да? — попита астрогаторът.

— Малко си избързал, а, Кевин? — отбеляза Род. — Уволнението ти влиза в сила следобед.

Ренър се ухили.

— Реших, че военната полиция няма да ме забележи. Пък и определено е приятно. Добро утро, ваше превъзходителство.

— Значи познавате търговец Бери — рече Фаулър. — Чудесно, защото двамата често ще се срещате.

— Какво? — Ренър се напрегна.

— Сенаторът иска да каже — поясни Блейн, — че би желал да те помоли за услуга. Кевин, спомняш ли си условията на постъпването ти във флота?

— Естествено.

— Четири години или за цялата продължителност на имперска извънредна ситуация от първи клас. Или за времетраенето на официално обявена война — каза Род. — Между другото, сенаторът обяви положението със сламкарите за извънредна ситуация от първи клас.

— Чакайте малко! — извика Ренър. — Не можете да ми извъртите тоя номер!

— Мога, разбира се — отвърна Фаулър.

Астрогаторът се строполи на един от столовете.

— О, Господи!

— Още не е официално — рече сенаторът. — Няма нужда да предизвикваме паника. Но вие вече сте официално уведомен. — Фаулър изчака Ренър да осмисли думите му. — Разбира се, бихме могли да ви предложим друга възможност.

— Бог да ви поживи.

— Язвителен си, а? — Род изглеждаше весел. В този момент астрогаторът го мразеше.

— Свършихте добра работа — продължи старецът. — Империята ви е признателна. И аз съм ви признателен. Знаете ли, донесъл съм със себе си няколко бланки с императорски укази… какво ще кажете за следващия рожден ден на императора да сте барон?

— О, не! Не и аз! Изработих си своето във флота!

— Но привилегиите определено ще ти харесат — отвърна Род.

— Проклятие! Трябваше да доведа сенатора в стаята ти чак на сутринта. Знаех си, че трябваше да изчакам. Не, няма да направите аристократ от Кевин Ренър! Нямам време за цялата тази работа…

— Това наистина може да сложи край на безгрижния ви живот — каза Фаулър. — Така или иначе, няма да стане толкова лесно. Завист и така нататък. Но вие сте ни прекалено полезен, господин Ренър, и наистина има извънредна ситуация от първи клас.

— Но… но…