Прашинка в Божието око

На втория ден Стейли доведе на мостика нов юнкер. Двамата се движеха с ускорителни скутери. Род не го беше виждал след краткия разговор на Бриджит: Гавин Потър, шестнайсетгодишно момче от Нова Шотландия. Потър бе висок за възрастта си и се прегърбваше, сякаш се боеше да не би някой да забележи и това.

Блейн реши, че Стейли просто му показва кораба, тъй като ако извънземните се окажеха враждебно настроени, щеше да му се наложи да познава „Макартър“ и навярно да се движи на тъмно и при променлива гравитация.

Старши юнкерът очевидно имаше предвид нещо повече. Род видя, че се опитват да привлекат вниманието му.

— Да, господин Стейли?

— Това е юнкер Гавин Потър, господин капитан. Той ми каза нещо, което, струва ми се, би трябвало да чуете.

— Добре, говорете. — Всяко разсейване от високата гравитация беше добре дошло.

— На нашата улица имаше една черква, господин капитан. Във фермерски град на Нова Шотландия. — Потър говореше тихо и отчетливо, така че акцентът му съвсем далечно напомняше специфичния говор на Синклер.

— Черква — окуражително рече Блейн. — Не православна черква, доколкото разбирам…

— Не, господин капитан. Неговата църква. Енориашите й са малко. Веднъж с един приятел на шега се вмъкнахме вътре.

— Хванаха ли ви?

— Зная, че разказвам зле, господин капитан. Въпросът е, че… там имаше голям стар холос на Окото на Мърчисън на фона на Въглищния чувал. Божието лице, точно като на картичките. Само че… само че беше различно. Окото беше много по-голямо, отколкото сега, и беше синьо-зелено, а не червено. С червена точица в единия край.

— Може да е било картина — предположи Блейн, извади джобния си компютър, написа „Неговата църква“ и поиска данни. Устройството се свърза с корабната библиотека и по дисплея потече информация. — Според библиотеката последователите на Неговата църква вярвали, че Въглищния чувал наистина е лицето на Господ. Възможно ли е да са ретуширали снимката, за да изглежда по-внушително? — Род си придаваше заинтригуван вид — имаше достатъчно време за губене.

— Но… — започна Потър.

— Но… — обади се и Стейли, като се наведе напред на стола си.

— Един по един. Първо вие, Стейли.

— Информацията ми не е само от Потър, господин капитан. Попитах командир Синклер. Според дядо му някога Сламката била по-ярка от Окото на Мърчисън — яркозелена. И както Гавин описва холоса… ами, господин капитан, звездите не излъчват една и съща светлина. Така че…

— Още една причина да смятаме, че холосът е бил ретуширан. Но сега, когато онзи обект идва право от Сламката, изглежда странно…

— Светлина — твърдо каза Потър.

— Светлинно платно! — внезапно се сети Род. — Добра идея. — Всички на мостика се обърнаха да погледнат капитана. — Ренър! Не спомена ли, че обектът се движел по-бързо, отколкото би трябвало?

— Тъй вярно — отвърна от пулта си в отсрещния край на помещението главният астрогатор. — Ако е потеглил от обитаем свят, обикалящ около Сламката.

— Възможно ли е да е използвал лазерно оръдие?

— Естествено, защо не? — Ренър приближи ускорителния си скутер към тях. — Всъщност може да са го изстреляли с малко оръдие и впоследствие да са използвали по-голямо. Това дава страхотно преимущество. Ако някое от оръдията се повреди, могат да го поправят в собствената си звездна система.

— Все едно да си оставиш двигателя вкъщи — извика Потър — и пак да си в състояние да го използваш.

— Е, има някои проблеми. Зависи от това колко тесен може да се поддържа лъчът — отвърна Ренър. — Жалко, че няма начин да се прилага и за спиране. Имате ли някакво основание да смятате…

Род ги остави да разкажат на главния астрогатор за промените в Сламката. Това не го интересуваше особено. Вълнуваше го въпросът какво прави в момента обектът.

До срещата оставаха двайсет часа. Ренър дойде при Блейн и го помоли да използва екраните му. Очевидно не можеше да говори без наблюдателен екран, включен към компютър.

— Вижте, господин капитан — каза той и повика на дисплея местния звезден район. — Обектът идва оттук. Онзи, който го е изстрелял, е използвал лазерно оръдие или много оръдия — навярно разположени на астероиди, с фокусиращи огледала — в продължение на четирийсет и пет години. Лъчът и обектът идват право от Сламката.

— Но тогава би трябвало да има запазени данни — възрази Блейн. — Все някой ще е забелязал, че Сламката излъчва кохерентна светлина.

Ренър сви рамене.

— Познавате ли архивите на Нова Шотландия?

— Да видим. — Бяха му нужни само няколко секунди, за да научи, че астрономическата информация от Нова Шотландия не е достоверна и по тази причина не е прехвърлена в библиотеката на „Макартър“. — Хм, добре. Да приемем, че имате право.

— Но нали тъкмо това е въпросът, господин капитан, че не е правилно — възрази Ренър. — Разбирате ли, в междузвездното пространство наистина е възможно да се направи завой. Трябвало е да…

Новият междузвезден маршрут остави Сламката под малък ъгъл спрямо първия.