Пред вратите на мрака

— Преди векове тази част от града е била като останалата, къщите са били от камък и дърво, но след време един от императорите — в момента не мога да си спомня името му — решил да промени изгледа на този квартал, като го разкраси. Наредил да докарат масивни мраморни блокове от една кариера на юг. С течение на времето целият квартал бил преобразен така, че да е в унисон с двореца. — Погледна Амиранта многозначително, за да разбере, че това, което ще каже, е специално заради подслушващия ги агент. — Говори се, че Родрик Четвърти, известен като Лудия крал, толкова завидял на тази хубост, че наредил Риланон също да бъде облицован с бял камък, но тъй като не могли да доставят отникъде бял мрамор, бил принуден да се примири с по-семпла подборка от цветове. — Пъг знаеше, че в действителност всичко е било наопаки. Имперският дворец бе облицован с бял мрамор едва след като бе започнало разкрасяването на Риланон — задача, довършена от наследника на Родрик крал Луам; император Джумилис от Квег бе разпоредил да бъде разкрасен и имперският квартал и единствената причина да се ограничи само с него била, че кариерата се изтощила и малкото останал мрамор бил запазен за ремонти, в случай че времето или други случки нанесат щети по двореца.

Пъг се отпусна замислено назад; спомняше си срещата си с крал Родрик при първото си посещение в Риланон и това донякъде възвърна мрачното му настроение, което бе успявал да потиска, докато беше в компанията на Джим и Амиранта. Макар и по природа малко объркан, Родрик бе добър човек, изгубил здрав разсъдък заради болест, която никой не успя да излекува, но все пак бе проявил проблясък на разум в края на управлението си, като бе предал властта на своя братовчед Луам, с което бе спасил народа от кървава гражданска война, последвала дванайсетте години несекваща борба с цураните.

Подобни спомени неизменно го навеждаха на мисли за всички хора, с които се бе разделил през годините: неговия стар учител Кълган, Мийчъм, приятел на Кълган, отец Тъли — един от първите му и най-мъдри наставници. Принцеса Карлайн, в която навремето вярваше, че е влюбен, и Лаури, един от най-близките му приятели, който по-късно се бе оженил за принцесата. Лаури бе умрял твърде млад, оставяйки Карлайн вдовица за дълго. Лорд Боррик… Той въздъхна и Амиранта го погледна въпросително. Пъг вдигна ръка, за да покаже, че не е нещо важно, но сърцето му се бе свило. Беше изгубил Катала, своята първа любов и първа съпруга, която се разболя от нещо, неизцеримо от никаква магия. Първите му две деца, Уилям и Гамина, бяха загинали във войната с армията на Изумрудената кралица. А сега Миранда и най-малкият му син Калеб също го бяха напуснали.

Опита се да прогони безрадостните мисли и се укори, че бе допуснал да го завладее лошо настроение. От деня, в който бе сключил своя договор с боговете, знаеше, че такава ще е неговата съдба, ала въпреки това негодуваше срещу нея.

Най-сетне стигнаха входа на двореца, което донякъде помогна на Пъг да забрави мрачните преживявания. Вдигна глава и видя, че Амиранта го изучава внимателно.

Тримата „книжници“ слязоха от носилките и ги отведоха в отредените им покои, а Джим бе ескортиран в двора на императора. Като част от неговата официална „делегация“ те биха могли да го придружат, ако Джим бе настоял, но Пъг вече бе решил, че имат друга работа, която биха могли да свършат дори в помещенията, където със сигурност щяха да са под наблюдение.

Веднага щом останаха сами, той кимна на Магнус да се настани в едно кресло в ъгъла и се обърна към Амиранта:

— Квеганциге са наистина много гостоприемен народ.

Амиранта се оглеждаше. Разполагаха с просторно преддверие, в което имаше две срещуположни врати, а в дъното сияеше голям прозорец.

— Каква красива гледка — подхвърли Амиранта, докато отиваше при прозореца.

Пъг го последва и каза:

— Да.

Двамата заразглеждаха градината на двореца под тях. В средата й имаше голям басейн, в който плуваха и се разхлаждаха няколко души.

Амиранта повдигна учудено вежди, когато забеляза, че къпещите се са съвсем голи.

— Такъв ли е обичаят тук?

— Квеганците са кешийци по наследство — отвърна Пъг. — Велики Кеш е известен с горещия си климат. Отношението им към облеклото доста се различава от това на жителите на Кралството. Ние сме хора, привикнали към студен климат, и се стараем да се обличаме подобаващо.

— Ясно — рече Амиранта. — Какво пък, не мога да ги съдя. Просто ми стана… интересно.

— Само гледай да не се увличаш — подсмихна се Пъг.

— Стига библиотекарките да не са красавици, Ричард — отвърна Амиранта, като използва фалшивото име на Пъг, — мисля, че ще устоя.

Пъг се засмя, но очите му продължаваха да изследват всеки сантиметър от стаята. Предполагаха, че ще ги следят, но нямаха представа докъде може да се простира наблюдението. Можеше да е само пост, настанен в съседна тайна стаичка и долепил ухо до таен отвор или до скрита тръба, замаскирана зад някой гоблен или растение. А можеше и да е някое сложно заклинание — възможност, над която в момента работеше Магнус.