Пред вратите на мрака

— Ако мога да ви помогна с нещо, кажете ми.

Пъг неволно се възхити на настойчивостта й.

— Може би някой ден, когато дойда пак. — Той се надигна бавно. — А сега ще ви помоля да ме извините, тъй като смятам да се оттегля.

— Разбира се.

— Надявам се да ви видя отново на заранта.

— До утре.

Магнус и Амиранта забелязаха, че Пъг става, и го погледнаха. Той им кимна лекичко, за да им покаже, че трябва да си тръгнат колкото се може по-скоро. Джим бе погълнат от разговор с някакъв благородник, но Пъг знаеше, че не пропуска нищо от ставащото наоколо.

Когато се прибра в отредените им покои, Пъг завари там вино, сладкиши, ядки и сирене. Отпусна се уморено на дивана пред прозореца. Не беше гладен, а и не бе хапнал много на вечеря, но нямаше нищо против да пийне вино. Взе каната, но спря и затвори очи. Преди години бе научил едно заклинание, което можеше да прочисти виното от всякакви нежелани примеси и отрови. Съмняваше се, че в случая е необходимо, тъй като целта тази вечер бе да го съблазнят, а не да го упоят, но предпазливостта никога не бе излишна.

След няколко минути се появи Амиранта. Още от вратата се разсмя тихо и рече:

— На вас с Магнус се паднаха хубавиците, а на мен пробутаха книжник, който все ме разпитваше за Мубоя!

— Какво пък, изглежда логично — отвърна Пъг. — Хората обичат да говорят за страната си, а квеганците смятат всеки, който не живее на острова им, за потенциален враг.

— Разказах му доста неща — продължи чародеят и се отпусна в едно от креслата. — Някои дори бяха истина.

Пъг не можа да сдържи усмивката си.

Влезе Магнус, който все още имаше малко изненадано изражение.

— Оргия?

— Такъв е местният обичай — отвърна баща му.

— Дали да не се върнем? — предложи ентусиазирано Амиранта.

Бащата и синът го изгледаха с присвити очи, едно от малкото изражения, в които си приличаха. Магнус бе висок и бледен, баща му нисък и мургав, но погледите им бяха еднакви.

След половин час празни приказки решиха да си лягат. Докато се надигаха да се приберат по стаите си, Амиранта подхвърли:

— Чудя се дали Джим е останал?

Пъг се усмихна.

— Той е високопоставен благородник и ще е проява на неуважение към домакините, ако си тръгне по-рано.

Амиранта въздъхна.

— Забелязах, че държи под ръка едно много хубаво слугинче. — Поклати глава. — Ей, какви ли жертви не правят хората в името на своите крале.

Пъг се разсмя, Магнус също.

8. Крепост

Сандрина даде сигнал.

Двамата Непреклонни рицари дръпнаха юздите на конете. Тъкмо когато Сандрина се готвеше да напусне Крондор, брат Фарсон бе пристигнал в града и тя го бе уговорила да я придружи. С брат Джалиел се срещнаха в Дърбин, който им бе на път. Новият й ранг й даваше възможност да промени плановете им и да им нареди да тръгнат с нея.

Тя им показа с жест, че трябва да изчакат, а после смуши коня напред.

Беше ги довела при една полуразрушена пустинна крепост, изоставена преди векове от империята Велики Кеш. Нямаше почти нищо, което да наподобява укрепления. Няколко големи камъка, навремето част от стената, самотните основи на порта, полузаровени в пясъка, и стълба, водеща към лабиринт от тунели и складови помещения. Над земята бе останало толкова малко, че всеки пътник би подминал това място, без да си дава сметка, че навремето Империята го е смятала за важен опорен пункт.

Беше разкрила пред двамата рицари само толкова, колкото смяташе за необходимо, докато не стигнат крайната цел на пътуването си. Ръководейки се от документа, оставен й от Крийган, бе поела по един стар търговски път, тръгващ от Дърбин на юг към Джалпур, а после на югозапад към хълмовете. Склоновете на последните постепенно щяха да се издигнат, за да се превърнат в планините Тролски дом, или Тролхоум, но тук все още бяха само невисоки заоблени възвишения. Каквото и да е било някога названието на изоставената крепост, сега обитателите на пустинята я наричаха Гробницата на обезверените. На юг се простираше долина с още по-непривлекателното име Долината на изгубените.

Преди да напусне Крондор, Сандрина бе изучила всички карти на този регион, с които разполагаше Орденът, и на нито една от тях не откри нито крепостта, нито долината. Беше сигурна, че Крийган не би настоявал да прочете доклада, ако не очакваше да предприеме нещо по въпроса, и най-вече да вземе нещата в свои ръце. В Крондор нямаше друг, освен нея, който би могъл да го направи. Тя знаеше, че Крийган поддържа връзка с Пъг и останалите обитатели на Острова на чародея, но в бързането да отпътува за Риланон, за да заеме поста водач на Ордена, бе забравил да й каже как да се свързва с тях. Сандрина подозираше, че има и други агенти на Конклава, като хората, които й бяха предали съобщенията в Дърбин, но нямаше представа как да установи контакт с тях.