Пред вратите на мрака

Успя да остане будна само благодарение на силната си воля и когато най-сетне слънцето се показа на хоризонта, сръчка Фарсон и му предаде набързо един урок как се управлява лодката. С единично напречно платно и без кливер й бяха нужни само няколко минути, за да демонстрира простичката задача как да се носят пред попътния вятър. Не пропусна да подчертае, че трябва да я събуди и при най-малкото затруднение. Той кимна и Сандрина посочи звездата, която изгряваше пред тях.

— Това ти е главният ориентир. Ако държиш носа право към нея, ще се отдалечим достатъчно на север, а после можем да свием на запад, за да стигнем мястото, където отиваме. След около три часа ще видиш три малки звезди да се издигат приблизително на едно и също място. Те ще образуват триъгълник с върха надолу. Завърти носа на лодката към мястото, откъдето изгряват, докато голямата звезда се озове ето там. — И посочи една точка вляво. — Когато достигне най-високата си точка в небето… — Прозя се неудържимо и премигна уморено. — Ако звездата започне да се снижава… — Излегна се на дъното, затвори очи и продължи: — Тогава насочи лодката между нея и триъгълника, после я обърни право към триъгълника. Ще криволичиш, но в края на краищата ще стигнеш. Събуди ме, когато небето на изток започне да просветлява. Трябва да го погледна, за да преценя колко далече…

И заспа.

Богинята се смили над тях. Вече три дни се радваха на попътен вятър, а нощем Фарсон не се отклоняваше твърде далече от курса. Кеандар също се оказа полезен, когато пребори вродената си неприязън към плаването, дълбоките води и лодките, която бе тъй характерна за неговите сънародници. И все пак, след като схвана основните принципи на навигацията, дори започна да се забавлява.

Храната им бе на привършване, водата също намаляваше с тревожни темпове, но в един момент зоркото джудже се провикна:

— Виждам суша!

Сандрина даде знак на Фарсон да поеме кормилото, изправи се до мачтата, взря се в далечината и след няколко минути, когато различи неясно петно на хоризонта, каза:

— Това трябва да е Островът на чародея. — Огледа се и видя, че отзад ги приближава буря. — Тъкмо навреме, изглежда. Защото прогнозата не е добра.

Скоро чертицата на хоризонта се превърна в черен масив, от който пък се оформи островът. По времето, когато небето над тях започна да потъмнява, вече различаваха върховете на планината и замъка на източния хребет.

— Има един подходящ бряг на запад от нас — рече Сандрина и Фарсон кимна. — Само не забравяйте, че слизането в плитчините не е приятна работа и сигурно ще се поизмокрим. — Беше ги накарала да свалят броните веднага щом се отдалечиха от Дърбин и не се страхуваше, че могат да се удавят на стотина крачки от брега. — Кеандар, можеш ли да плуваш?

— Като камък — отвърна той. — Къде да се науча според теб?

— Значи ще внимавам да не се преобърнем.

— Ще съм ти премного благодарен, Сандрина — отвърна джуджето.

Тя пое кормилото и нареди на Фарсон:

— Щом ти кажа, се премести отзад.

Насочи лодката към полегатия бряг и щом усети, че вълната отдолу ги повдига, извика на Фарсон:

— Свали платното!

Той изпълни нареждането и в следващия миг една голяма вълна ги понесе към плитчините.

— Назад! — извика тя и всички се преместиха към кърмата, за да не позволят на носа да се зарови в пясъка. — Пригответе се да скочите и да изтеглите лодката. — Изчака още малко. — Скачай!

Скочиха. Водата бе до кръста на Сандрина и Фарсон и почти до шията на Кеандар. Бързо изтеглиха лодката на сушата и Сандрина въздъхна облекчено. Не се бе съмнявала, че Богинята ще бди над тях през целия път, но все пак се беше притеснявала.

— Да слагаме броните — нареди тя.

След малко вече се изкачваха по една тясна пътечка.

Не се виждаше жива душа, но Сандрина не се съмняваше, че по някакъв начин Пъг е осведомен за пристигането им, или ако не е на острова, го знае този, когото е оставил за заместник. Беше изнурена до смърт, но близостта на крайната цел възвърна поне част от силите й.

Щом влязоха в двора на древната крепост, тя зърна познато лице. Беше младият магьосник Джейсън, с когото се беше срещнала при предишното си посещение на острова.

— Сандрина — провикна се той и се усмихна. — Наредено ми е да се погрижа за теб.

— Спътниците ми се нуждаят от храна, чисти дрехи и почивка — отвърна тя и му представи Фарсон и Кеандар. — А аз трябва незабавно да говоря с Пъг.

Джейсън кимна, повика друг млад мъж, който бе застанал при вратата на крепостта, да се погрижи за Кеандар и Фарсон и каза:

— Сигурна ли си, че не би предпочела и ти първо да си починеш? Без да се обиждаш, но изглеждаш като истински парцал.

Тя се усмихна.

— Така се и чувствам, но това няма значение. — Разтърси глава. — Не, първо ще говоря, после ще спя.

— Добре — каза той. — Ела.

И я поведе през двора, където видяха Саманта да бърка голямо врящо гърне. Пълничката жена прегърна Сандрина и я целуна.

Сандрина бе толкова изтощена, че едва намери сили да отвърне на прегръдката й. После попита:

— Брандос тук ли е?

— Да — отвърна Саманта. — И Амиранта също.