Пред вратите на мрака

— Чудесно — каза Сандрина и Саманта я погледна изненадано и повтори:

— Чудесно?

— Той е много гаден, но тъкмо сега се нуждая от опита му. Трябва да тръгвам. По-късно ще се видим. — Прегърнаха се още веднъж и Сандрина тръгна с Джейсън към кулата.

Сандрина отвори вратата. Очакваше да види Пъг и може би Магнус и Амиранта, но стаята беше празна.

— Какво значи това?

— Прекрачи през портала — каза Джейсън.

Тя чак сега забеляза лекото потрепване на въздуха, като мараня в горещ ден. Кимна и пристъпи напред.

Изведнъж се озова на съвсем друго място. Пак в стая, но просторна и богато мебелирана, и на подредените в полукръг скамейки седяха двайсетина души. Срещу този полукръг бе поставена маса, зад която седяха Пъг, Магнус и Амиранта.

— Сандрина — рече Пъг и стана, за да я посрещне. — Получихме вест, че наближаваш острова.

Тя кимна и съжали, че не бе приела предложението на Джейсън, защото беше мръсна, миришеше на морска сол и пот, а очевидно се бе озовала на много важна среща. Пъг я покани да седне до Магнус и тя го направи.

— Това е всичко, с което разполагаме засега — каза Пъг на останалите. — Заемете се с поставените ви задачи и бъдете готови. Всеки момент може да бъдете повикани.

Мъжете се надигнаха и неколцина от тях изчезнаха от погледа й за миг. Останалите се подредиха на опашка пред невидимия портал. Накрая Сандрина остана само с Магнус, Пъг и Амиранта.

— Какви вести ни носиш? — попита я Пъг.

— Крийган отпътува за Риланон, очаквайки да бъде избран за Велик майстор на ордена. Прехвърли на мен управлението му в Крондор и ми остави един доклад… — погледна Пъг с подозрение, — който, предполагам, си чел.

— Копие — уточни Пъг.

— Тъй като нямаше никой друг, на когото да поверя разследването, заминах сама.

— И какво откри?

— Много малко отговори. И повече въпроси. Ще ви разкажа всичко подробно, но първо искам да знам дали преди миг не се озовах на среща на Конклава?

Пъг кимна и каза:

— Да. Краят на срещата.

— Не знаех, че сте толкова много.

— Дори сме повече. Но това не бива да се знае дори от нашите приятели. Трябваше да ги повикам тук — каза Пъг и се изправи.

— За да им дадеш нареждания? — попита Сандрина и също се надигна.

— Не точно — отвърна Пъг. — Тези, които видя, са водачи на групи, скрити по целия свят. Да обсъдим положението. Време е да стегнем редиците.

— Да стегнете редиците? — повтори Сандрина. Не беше сигурна дали умората не я кара да чува неща, които не са били произнесени.

— Идва война — обади се Амиранта. — И това ще е най-кървавата и мръсна война, която е виждал светът.

— Трябва да е някъде наблизо — предположи Гуламендис.

— Откъде знаеш?

— Авторът е отбелязал точното време за път. Зная колко време ще отнеме на човек с кон да стигне дотук.

— Ами ако е бил пеша?

Гуламендис го изгледа с досада.

— Той пише „яздене“. Не видя ли изоставените конюшни в крепостта?

— И?

— Направих необходимите корекции във времето, като взех предвид и промяната на местността, и мисля, че вече сме наблизо. — Той махна с ръка. — Би трябвало да е някъде там.

— Какво по-точно търсим?

— Портал. — Не звучеше толкова уверено, колкото преди малко.

— Нали помниш, че този при крепостта беше невидим? — попита Ларомендис.

Укротителят на демони се замисли за миг, после каза:

— Ти си майстор на невидимото. Знаеш ли как може да се промени това?

— Може би, ако ми е ясно какво търся.

— Портал?

Ларомендис малко се засрами, че не се бе сетил сам да използва уменията си в тази насока.

— Все пак ще е добре да познаваме района поне приблизително.

Гуламендис описа кръг с ръка.

— Ако правилно чета книгата, порталът трябва да е съвсем наблизо. Изглежда, са го построили достатъчно далече от крепостта, та ако се случи нещо ужасно и непредвидено, да могат да евакуират водача и придворните му.

— И къде според теб е най-логично да се намира?

— Някъде близо до стария път, на който сме в момента. — Той посочи един невулканичен хълм наблизо. — Това може да е единственият знак за ориентиране, останал отпреди изригването, и ако е споменатият в книгата… — Огледа се. — Трябва да сме наблизо. Когато разполагаш портала до пътя, ще избереш равно място, на безопасно разстояние… — Пак посочи. — Като онова там.

Ларомендис кимна и се приближи до едно равно място между две скали. Затвори очи, после протегна ръце и ги разпери. След миг каза:

— Не. Нищо.

— Какво пък, да се заемем за работа методично — рече Гуламендис. — Огледа се за друго подходящо място, избра едно и го посочи. Брат му се доближи, за да обследва и него.

Намериха портала след три часа. Не беше невидим. Просто бе съборен от някой от трусовете през годините. Имаше широка основа, подобна на тези, които използваха таределите, и две извити арки. Трябваше да внимават, докато го изправяха, защото нямаше с какво да го поправят, ако го повредят.

— Смяташ ли, че ще успеем да го задействаме? — попита Ларомендис.

— Не зная — отвърна откровено брат му. — Но мога да се опитам. — Прелисти книгата и каза: — Трябва да търсим кухина в основата на портала.

Ларомендис се наведе и зашари с ръка.