Пред вратите на мрака

— И ти не си по-слаб в уменията си. Държа две стаи на две различни места и всеки, който прекрачи прага, без да знае как да контролира вратите, се озовава тук. Моят кабинет, този, в който работя, се намира на друго място.

— А тази гледка? — Ларомендис гледаше през прозореца.

— Още една илюзия, отражение на това, което ще видиш, ако погледнеш от кулата.

— Още веднъж почитания. — Елфът се огледа. — А другата стая — тази, в която ще се озовеш, ако не знаеш какво правиш?

— Друг път ще го обсъждаме. Заповядайте, седнете.

Двамата изтощени елфи седнаха и Пъг продължи:

— По вида ви мога да определя, че напоследък сте преживели доста трудности. Предполагам, че жадувате, за гореща баня и легло преди дългия разговор, затова ще се постарая да съм кратък, а утре ще продължим по-обстойно.

— Това би било чудесно, Пъг — рече Гуламендис. — Но нямам търпение да съобщя за две неща. Първо, мисля, че се натъкнахме на нещо, което досега никой не е виждал. На един изоставен свят на име Телесан открихме древна човешка крепост, но демоните са я завладели и държат там затворници.

Пъг помълча, после кимна и каза:

— Ясно.

— Не зная доколко ти е ясно — рече Укротителят на демони. — Защото демоните не вземат пленници. Те изяждат всичко, което могат, и продължават напред. А тези сякаш са се променили до неузнаваемост.

— Това не беше ли заключението, до което стигнахте с Амиранта, след като вашите опитомени демони ви предадоха на Дахун и Беласко?

— Да, има нещо такова — призна Гуламендис, — само че ставаше дума за това как се е променило поведението им. Смятахме, че просто заприличват все повече на нас.

Пъг кимна отново. Тъмните му очи оглеждаха известно време двамата елфи, после той каза:

— Каза две важни неща?

— Изглежда, че те воюват помежду си. — И елфът описа атаката на едната армия на демони срещу другата, илюзията на Маарг и изненадващата организация на операцията.

След като Гуламендис приключи, се намеси брат му:

— Точно преди да изоставим Андкардия забелязахме, че някои демони на бойното поле не се хвърлят безогледно върху отбранителните ни линии, а дават заповеди на другите демони, организират ги и ги пращат към възлови места. Тогава това не ми направи особено впечатление, защото не ми влизаше в работата и бях твърде зает да си спасявам кожата… Но това, на което станахме свидетели на Телесан, надхвърля всякакви представи. Там имаше добре организирани в подразделения демони, лагеруващи така, както лагеруват човешки и елфски армии, с офицери, застави и дори щабна шатра, атакуващите пък се спускаха по хълма в строй и координирани от невидим наблюдател, тъй като демоните, които в началото сметнахме за техни командири, се оказаха само илюзия.

Пъг помълча, после каза:

— Имаме да обсъждаме доста неща. Но могат да почакат, докато си починете.

Гуламендис му подаде книгата, която носеше, и отвърна:

— Тази книга сигурно ще ти се стори доста интересна. Опитах да я прочета, но ще призная, че не разбрах и половината от написаното.

— Кой е авторът?

— Някой си Макрас. Събрал е в кулата си множество книги и свитъци, а освен това е водил и дневник. Открих тази книга на писалището му и благодарение на някои от нещата, описани вътре, успяхме да се доберем дотук.

— Благодаря — каза Пъг. — Сега слезте долу и се нахранете. Саманта, жената на Брандос, готви много хубаво. След това Джейсън ще ви настани да си починете. Нахранете се и си отдъхнете, а утре ще продължим разговора.

Двамата елфи излязоха и Пъг се взря в книгата, която му бе оставил Укротителят на демони. Нямаше нужда дори да я разтваря, за да види кой е авторът. Беше познал символа върху подвързията. Но за да е сигурен, я отвори и видя същия знак на първата страница.

— Макрос — каза тихо.

От устните му се откъсна въздишка. Дали Макрос бе пребивавал на онзи свят като съветник на някой тамошен управник, или просто това бе поредната фалшива следа, която му бе оставил Богът на измамниците?

— Калкин! — извика Пъг. — Това твое дело ли е?

Отговори му мълчание.

13. Истории от далечното минало

Пъг вдигна ръце.

Всички в стаята замълчаха и той каза:

— Има три въпроса, които е належащо да обсъдим. Това, което ни разказаха братята елфи, е много важно и заслужава по-нататъшно разследване. — Той кимна към двамата таредели. — Освен това подкрепя наскорошните ни наблюдения за промяна в поведението на Демонския легион.

— Книгата, която е намерил Амиранта — продължи той и посочи дебелия том пред себе си, — все още се изучава и може да ни даде интересни прозрения относно фундаменталната природа и движещите мотиви на нашите противници. Но това, което е най-важно и което изисква незабавно действие, е информацията, донесена от лорд Джеймс и Сандрина. — Кимна към Джим, който бе застанал в най-далечния ъгъл, и после към младата жена с доспехи, която седеше в другия край до Магнус.