Пред вратите на мрака

— Е, изказването ти, че няма да си тръгнеш жива оттук, бе малко пресилено. Но вместо това ще се събудиш на някой бряг близо до Ландсенд с пресни спомени за това как лодката ти се е преобърнала в бурни води и така и не си стигнала Острова на чародея. Ще решиш, че вместо да се опитваш отново, трябва да се върнеш в Крондор и да потърсиш помощ там. След това ще продължиш кариерата си на Непреклонен рицар, докато чакаш Крийган да прати нов епископ, който да поеме нещата на запад и така… — Той сви рамене. — Крийган ще си намери друг човек.

— Друг?

— Ти не си единственото талантливо попълнение на Ордена, Сандрина. Просто се озова на правилното място в правилното време и наистина те бива за това. Амиранта е готов да възпява уменията ти да пращаш демоните обратно там, откъдето се взимат. — Огледа я с присвити очи, сякаш я преценяваше. — Винаги си била една от най-изумителните жени, които съм срещал, това бе и причината да струваш най-скъпо в онзи бордей. Успя да съхраниш красотата си въпреки суровото обучение и натрупаните мускули, но ще ти кажа истината: Амиранта вижда в теб много повече, отколкото обикновените мъже.

Лицето й помръкна.

— И избра доста жалък начин да ми го покаже.

— А. — Джим кимна едва забележимо. — Сега разбирам: той вижда повече, отколкото признава пред себе си. Добре, това е между теб и Амиранта. Сега — приемаш ли новото назначение, или не?

Тя погледна свитъка.

— Разбира се, че го приемам. Ако не го направя, никога няма да мога да потърся Джалиел.

И без да каже нищо повече, се обърна и се прибра в крепостта. Джим остана отвън, наслаждавайки се на хладния бриз. Даваше си сметка, че това е един от последните му спокойни моменти за много време напред.

Пое дълбоко дъх и разтърси глава, за да се отърве от досадните мисли, после неволно се засмя на мисълта колко добре познава Крийган своето протеже.

— Защо не можете вие да идете? — попита Пъг.

— Двамата с брат ми не се радваме на особено благоразположение сред своите сънародници — призна Ларомендис и се облегна в креслото пред бюрото на Пъг. В другото кресло трябваше да седи брат му, но Гуламендис бе с Амиранта, изучаваха книгата с демоничните тайни. — За да го разбереш, трябва да познаваш малко по-добре нашата история.

— Знам някои неща — отвърна Пъг. — От Томас.

Ларомендис кимна.

— Да, спомените му от валхеру, Властелините на дракони… — На лицето на елфа се изписа угрижено изражение. — Има много неща, които все още не мога да разбера, и това чудо е едно от тях, но той помни само каквото е видяло едно същество. Само една гледна точка.

Пъг му кимна да продължи.

— Ще ти спестя дългата история на нашите борби и ще кажа само, че в апогея на развитието си таределите са били много по-величави от което и да било племе елфи на Мидкемия. Пъг, ние сме властвали над десетки светове. Но тази промяна в нас е дошла с определена цена — арогантността. Малцина мои сънародници биха го признали, но след като прекарах известно време в скитане из този свят… — Той си пое дъх и поклати глава. — Преди да се върна на Андкардия с вестта, че съм открил Мидкемия, се наложи да убия един клирик от вашата раса. Залових го и след като измъкнах информацията, която ми бе нужна, го премахнах, за да не знае никой, че съм идвал тук. Пътници, които случайно наближават Е'бар, също биват убити. Зная, че лорд-регентът е наредил да се извършват набези срещу ферми и села в Свободните градове и това да става така, че вината да се стовари върху нашите братовчеди моределите.

— Много обезпокоителни новини — рече Пъг. — Защо ми ги казваш, след като знаеш, че така само ще настроиш сънародниците ми срещу вас?

— Защото и сред моите сънародници има такива, които не одобряват подобен начин на действие. Преди да се родя всички магични дейности — тези, с които се занимават вашите свещеници, магьосници и делители — са били независими от органите на властта. Твоят приятел Томас е в брачен съюз с жена, която за нас е в пряка връзка с нашите корени, с елфите, които са отгледали и засадили свещените горички, наричани от моите сънародници Звездите. Но истинската власт за моите сънародници винаги е била в ръцете на Регентския събор и Кръга на светлината. Когато моите предци за пръв път се срещнали с демоните, Регентският събор създал закон, според който всички членове на Кръга на светлината трябва да се подчинят на властта му или ще бъдат подложени на сурови наказания, като затвор или смърт, като второто е било много по-често.

— Каква е причината за това?