Пред вратите на мрака

— Тази постройка в Кеш, в Долината на изгубените, е нещо, което смятам да проуча лично. Предназначението й трябва да бъде разкрито възможно най-бързо. Кеандар, джуджето, което дойде тук със Сандрина, успя да ни помогне да разберем само малко от това, което става там. Той е ловец, пастир и воин и е бил назначен за часовой, отговарящ за определен участък. Неговите сънародници — ковачи, строители и миньори — са били отведени вътре, за да помагат на нашествениците при строежа на това грандиозно устройство.

Глас от ъгъла го прекъсна:

— Това е клопка.

Всички се обърнаха към лорд Джеймс, който пристъпи в осветения кръг.

— Твърде лесно се натъкнахме на онова масово клане — каза той високо. — Колкото повече мисля за това, толкова по-сигурен съм, че не ги е било грижа дали някой ги наблюдава — нещо повече, дори са искали да ги видят.

Докато го гледаше как пристъпва, Сандрина си помисли, че май тъкмо той бе агентът на Кралството, преоблечен като жител на пустинята Джалпур, който й бе предал съобщението за Крийган. Имаше нещо в него, което я караше да застане нащрек, но не можеше да определи какво точно. Вероятността да са се срещали бе малка — тя нямаше почти никакви контакти с благородници и ако го беше видяла някъде, сигурно щеше да го запомни.

— Ако се съди по доклада на Сандрина, строежът е под строга охрана — отбеляза Пъг.

Щом чу да споменават името й, тя заговори:

— Лорд Джеймс може да е прав. Не бях особено затруднена да се приближа до строежа и само умората и невниманието ми позволиха на Кеандар да ме издебне. Ако не носеше магичния амулет, държащ го под техен контрол, щях да го убия, макар да е опитен боец, но тъй като те не се грижат за пленниците си, нито ги хранят, успях да го надвия. Пъг, това, което се строи там, е с гигантски мащаби и не ми прилича само на клопка.

Гуламендис бе този, който взе думата след нея.

— Не зная дали е клопка, или не, но със сигурност е нещо, което нито Амиранта, нито аз бихме могли да обясним, основавайки се на познанията си за поведението на демоните. Твърде бавно се развива всичко. Странното устройство, което ни описва Сандрина, е в строеж поне от година, вероятно две, като се имат предвид кулите и броят на привлечените работници. Нашите геоманти биха могли да го завършат за една пета от това време, но ти не си видяла никакви геоманти на строежа, нали?

— Не видях — отвърна Сандрина. — Три от четирите кули са завършени, четвъртата е издигната наполовина. Мъкнеха камъните на огромни дървени платформи. Работниците изглеждаха на ръба на изтощението.

— Джим — каза Пъг, — разбирам стремежа ти към предпазливост и мога да кажа, че от познанията ми за демоните инстинктите ми клонят към същото поведение, но тъй като на онзи строеж несъмнено се разпореждат демони, мисля, че трябва да идем там и да сложим край на ставащото.

— Мога ли да предложа поне една последна разузнавателна експедиция, преди да организирате атаката? Бих могъл да се погрижа в Кешийския двор да не обърнат внимание на армия от десет хиляди наемници, но ще е от полза за каузата ни, ако не ги изтребим до крак, след което ще трябва да докладваме в Кеш, че е в ход вътрешно нашествие на тяхна суверенна територия и че към тях са се насочили демони.

— В такъв случай най-добре да се постараем това да не става — заяви Пъг. — Двамата с Магнус ще идем да огледаме това място. — Той погледна Амиранта и Гуламендис. — Мисля, че ще е добре, ако ни придружите и вие.

— Разбира се — отвърна Амиранта, без да се замисли. Гуламендис също кимна.

— Трябва да пратим вест и на лорд-регента — заяви Ларомендис. Не изглеждаше особено щастлив от идеята и Пъг реши да го разпита по-подробно за това, когато останат насаме.

— Тръгваме още днес след вечеря — обяви Пъг. — Сандрина, ще бъдеш ли така добра да се включиш в малката ни група?

Амиранта едва успя да скрие изненадата си, но не каза нищо.

— Разбира се. Ако има някакъв начин да разбера какво е станало с Джалиел, той ще е там.

— И така, най-важното сега е да продължим с разследването си — каза Пъг на всички. — Нека всеки от вас се върне към задълженията си, но бъдете в готовност. — Повика с жест един млад магьосник и му прошепна: — Прати вест на лорд Каспар и го помоли да се присъедини към нас. Кажи му, че ще го върнем в двореца, преди някой да е забелязал отсъствието му. Благодаря ти. — Магьосникът кимна и излезе.

— Да се захващаме за работа. Ще ви пратим доклад веднага щом приключим с мисията си.

С това срещата приключи и Сандрина се надигна, за да се отдалечи максимално бързо от Амиранта. Освен това беше заинтригувана от благородника от Кралството, който се бе притаил в ъгъла на помещението, и реши, че това е достатъчно оправдание да избегне компанията на чародея. И без това нямаше как да не разговаря с Амиранта по въпроси, свързани с демоните и техните тайни, и най-вече за това как да бъдат изтребвани най-ефикасно.

Тя застигна Джим при вратата и го спря.

— Извинете, сър. Не сме ли се срещали и преди?

— На Дърбинското пристанище — отвърна той с усмивка. — Аз бях агентът, който ви предаде пакета.