Пред вратите на мрака

— Ах, да — рече тя. — Тогава бързах по други важни дела. Не можах да видя добре лицето ви, само очите… — Тя примижа. — Има нещо в очите ви, което…

— Е, май сега е моментът да ви се представя. Аз съм Джеймс, придворен барон от Крондор, съветник на принца, служител на негово величество краля и — той сниши глас — член на Конклава на сенките.

Тя се огледа.

— Изглежда, и аз също.

— Дочух, че Крийган отпътувал да поеме поста Велик майстор на вашия орден. — Той я покани с жест да вървят заедно. Помещението се намираше в подножието на крепостта и той я поведе към голямата зала на горния етаж. Тук масите вече бяха подредени за трийсетте члена на Конклава и в камината гореше огън. — Да се поразходим навън — предложи той.

— Малко свеж въздух ще ми дойде добре — съгласи се тя.

Излязоха пред централния корпус на крепостта. Дворът беше почти пуст. С каквото и да се занимаваше, Конклавът винаги полагаше усилия действията му да останат прикрити, в случай че някой ги държи под наблюдение.

— Вие двамата с Амиранта? — Той я погледна в очите. — Да няма нещо между вас?

— Лично е.

Джим въздъхна и отмести поглед.

— Смятах да проведа този разговор с вас още сутринта — вече го обсъдих с Крийган и Пъг. Но моментът сега е не по-малко подходящ от всеки друг.

Тя погледна профила му, очертан върху звездното небе, и по някаква неясна причина ръката й сама се премести върху дръжката на боздугана. Изведнъж неговата ръка се стрелна и я хвана за китката, той натисна с палец нерва и за миг пръстите й бяха парализирани. Тя се извъртя инстинктивно, но вече беше късно. Дясната й ръка бе твърде отмаляла, за да извади оръжието.

— Защо направихте това? — попита тя и се отдръпна.

— Заради обучението ви — рече той. — Не исках да ви дам възможност да ми размажете мозъка, преди да успея да ви обясня някои неща.

— Като например?

— Да започнем с първия проблем между нас, макар че той е най-маловажен. Сигурно се опитвате да си спомните къде сме се срещали, или греша?

— Така е — отвърна тя, все още нащрек. Парализираните й пръсти постепенно възстановяваха чувствителността си и тя извади боздугана, за да го премести от едната ръка в другата.

— Аз бях този, който ви продаде на кешийците.

Очите й се разшириха.

— Ти си Джими Бързия!

— Джими Ръчицата, Джим Трепалото — да.

Виждаше ясно какво усилие й коства да се овладее. Тя пъхна бавно боздугана в пояса си.

— По-късно ще те убия, ако се налага — рече тихо, почти като предупредително съскане. — Но защо? Не ми казвай, че това е бил някакъв велик план, замислен от теб и Крийган. Аз бях проститутка.

— Крийган няма нищо общо с това. Той дори не знаеше за теб. Нито е свързано по някакъв начин с Конклава. Исках да те вкарам в леглото на онзи търговец, смятахме да се свържем с теб след месец и да ти предложим свобода, ако поработиш известно време за нас.

— Свобода… — Тя се замисли над думите му. — Искал си да го шпионирам!

— Именно. Той беше свързан с членове на Кейшиското разузнаване, но освен това си имаше вземане-даване и с кешийския престъпен свят. Този човек бе колкото търговец, толкова и контрабандист. — Джим сложи дясната си ръка на гърдите. — Между другото аз съм и Праведника от Крондор и това щеше да е начин да се преборя с конкуренцията. Ала съдбата пожела друго и вместо да стигнеш в Кеш, ти постъпи в ордена Щит на слабите, а аз трябваше да намеря други начини да осъществя целите си. — Погледна я с присвити очи. Лицето й все още бе пребледняло от шока. — Нали разбираш какво означава това?

— Праведникът… — Тя неволно посегна към боздугана. — Това означава, че ако не се съглася с теб, няма да напусна жива този остров.

Той се захили.

— Крийган каза, че Богинята имала по-добри планове за теб, а аз не бих искал да влизам в спор с нея. Прекалено си умна, за да се въргаляш в леглото на някой кешийски господар или да заживуркаш някъде със златото, което ти е дал. Не, Сандрина, ти си създадена за по-велики дела.

Извади от пояса си сгънат пергамент и й го подаде.

Тя го взе и видя върху него восъчния печат на своя орден. Разчупи го и разви свитъка. Прочете го веднъж, сетне още веднъж и едва тогава произнесе тихо:

— Не може да го казва сериозно, нали?

Джим едва не се разсмя, като чу забележката й.

— Предсказа точните ти думи. Сандрина, той те познава добре. Или може би трябва да кажа: майко-епископ Сандрина.

— Аз да управлявам Ордена на запад?

— Ти вече го правиш. Както вече без съмнение си разбрала, Конклавът не разполага с много агенти в различните храмове. В няколко от тях дори нямаме нито един: Сунг, Асталон и Лимс-Крагма се оказаха най-трудните. Предполагам, че е заради абсолютистичната им вяра. По правило съм прагматичен човек, но дори аз понякога се чувствам разделен между лоялността ми към Кралството и Конклава.

— Тогава защо този компромис? — попита тя.

— Защото макар да обичам родината си, Пъг се опитва да спаси света. Би било трудно да се боря за интересите на Кралството, когато цялата планета е изправена пред опасността да бъде завладяна от демоните.

Тя си пое дълбоко дъх и попита:

— Ами ако откажа да приема поста майка-епископ?