Пред вратите на мрака

— Тези дрехи са ми познати. Мисля, че това джудже е от Дорджин, може би от групата на Кеандар. Моделът на плетката на туниката му е от онзи край. Но елфите…

— Не бях виждал такива, но пък докато не се върнахме на Родния свят — обади се Гуламендис, — познавах само таределите.

— Не мисля, че са от Мидкемия — възрази Пъг и опипа ризата на един убит елф. — Материалът ми е непознат. Не е коприна, нито лен, но е тънък и фин. — Изправи се и добави: — Твърде много загадки. Къде е кулата?

— Нататък — посочи Гуламендис.

Сандрина и Брандос бяха виждали немалко бойни полета, но и двамата бяха пребледнели от това, което ги заобикаляше, и с радост напуснаха помещението.

Светлината бе слаба и в дъното на коридора Магнус протегна ръка и на дланта му се появи ярко сияеща сфера. Стигнаха подножието на стълбите към кулата и бързо се качиха догоре.

Вратата все още бе затворена и когато я изтикаха навътре, Пъг каза:

— Усещам го.

— Дядо? — попита Магнус.

— Да, макар че е минало толкова много време… — Той сви рамене. Пресегна се, взе една книга от лавицата и я погледна. — Имам копие от тази в библиотеката си.

Магнус застана до него и заговори:

— Ще отнеса всички книги, за които съм сигурен, че ги нямаме. — И започна да преглежда подредените на писалището книги, като отместваше настрани онези, с които вече разполагаха в библиотеката на Острова на чародея.

Пъг тъкмо сваляше една дебела книга от рафта, когато подът се разтресе толкова силно, че всички рухнаха на дъските. Върху главите им се посипа прахоляк, насъбрал се в цепнатините между древните камъни, които сякаш продължиха да се тресат още половин минута. Когато трусът най-сетне се успокои, Брандос надзърна през прозореца и извика:

— Вижте!

В далечината най-големият от трите вулкана продължаваше да тътне и да разпраща ударни вълни през скалите и почвата. Миг по-късно отекна експлозия с титанична сила, масивно изригване на ярко сияеща лава, която се стрелна като бяла колона в небето, като че бликаше право от врящия чайник на някой могъщ бог. Скални отломъци, пепел и втечнени камъни се изстрелваха от кратера с изумителна бързина.

— След минута вълната отровен въздух, достатъчно нагорещен, за да смъкне кожата от телата ни, ще стигне дотук — заяви Пъг. — Грабвайте тези книги и застанете до мен!

Докато вятърът се усилваше до оглушителен рев, насред стаята, на не повече от десетина сантиметра от носа на Брандос, се образува сивкаво петно, което бързо се разширяваше. Без да каже и думичка, старият боец скочи в него и останалите го последваха. Пъг избута сина си и прекрачи след него — и след миг всички се озоваха на поляната на Острова на чародея.

Пъг захвърли книгите, обърна се и с едно рязко махване с ръка затвори разлома миг преди свръхнагорещеният въздух да нахлуе през него.

Всички почувстваха как топлината бързо се разсейва, но все още бяха завладени от мисълта колко близо са били до гибелта.

— Мисля, че… — почна Пъг, докато се обръщаше, но в този миг краката му се подкосиха. Магнус пусна книгите, които държеше, сграбчи баща си и внимателно го положи на тревата. — По дяволите! — изруга Пъг. — Забравих, че исках да взема този портал с нас. — После затвори очи и съзнанието му се забули в мрак.

Пъг се събуди с неистово главоболие. Магнус седеше до леглото му.

— Колко дълго?

— Цяла нощ и половината от сутринта — отвърна синът му.

Пъг се надигна и установи, че все още е замаян.

— Това беше невероятно постижение — продължи Магнус. — Да успеем да се прехвърлим през разлома за толкова кратко време. Нищо чудно, че изгуби съзнание.

— Нямахме кой знае какъв избор.

— Което ме накара да се замисля — продължи Магнус. — Може би за в бъдеще ще е добре да пращаме пред нас наблюдателна сфера.

— Прав си. Ако се бяхме озовали при планината в момента на изригването, всички щяхме да сме мъртви.

— Да, трябва да сме по-предпазливи. Сега какво ще правим?

— Ще прегледаме книгите да видим има ли в тях нещо, което да хвърли светлина върху случващото се, после двамата с теб и специалистите по демони ще посетим Кеш.

— Ще наредя да ти донесат нещо за хапване.

— Не си прави труда — отвърна Пъг и се надигна. — Сам ще се погрижа за себе си. Всъщност съм повече жаден, отколкото гладен. Прегледа ли книгите на дядо ти?

— Разбира се — отвърна Магнус. — Има две, които отделих за теб, но мисля, че повечето са копия на книги от нашата библиотека. Взел ги е, преди да напусне този остров и преди ти да го откриеш да се скита наоколо с блуждаещ поглед.

Пъг се замисли.

— Това би обяснило крайното му объркване. Но какво е търсил на онзи свят и кому е служил там? И има ли всичко това нещо общо с демонското войнство? Трудно ми е да повярвам, че Макрос се е появил на свят, пълен с демони, по чиста случайност. И че е зарязал там цяла библиотека, която ние откриваме малко преди на свой ред да се изправим срещу армията на демоните.