Пред вратите на мрака

— Да, безтелесни демонски духове, но те са само по-нисша форма на демонично съществуване, дребни създания на ума, които не могат да ни заплашат с нищо. За разлика от тях, демонът Джакан не е обладал духа на Изумрудената кралица, той я е убил и е заел мястото й, при това с помощта на магия е създал толкова мощна илюзия за подобие, че дори най-близките й не са могли да заподозрат нещо.

— Невероятно.

— Ларомендис се смята за един от най-великите магьосници сред Звездните елфи, но и той заяви, че не би могъл да направи подобно нещо. Кой е бил този Джакан? Слаб дух, който се е хранил с още по-слаби от себе си, докато придобие силата да извърши това? Или е нещо друго?

— Обичаш въпросите, нали? — Говореше тихо и в гласа й се усещаше презрение.

— А ти винаги търсиш отговори — отвърна той с усмивка.

— Та за демоните — рече настойчиво тя.

— По-лесно ще е да ти покажа — каза той и се изправи.

Тя го последва в крепостта и докато минаваха покрай кухнята, видяха, че там вече подготвят вечерята за тези, които още не са се нахранили. Брандос и жена му седяха в ъгъла, държаха се за ръце и се гледаха мълчаливо. Сандрина знаеше, че се наслаждават на тези няколко минути, в които са заедно, преди Брандос отново да потегли на път.

Амиранта я отведе нагоре по стълбите до кулата и влязоха при Гуламендис, който се бе задълбочил в книгата. Той вдигна глава, усмихна се и възкликна:

— Това е невероятно! Всеки път, когато чета тази книга, намирам нови неща, които да разпалват учудването ми.

— Ако нямаш нищо против — рече Амиранта, — би ли обяснил на Сандрина защо тази книга е толкова важна.

— Първо, защото е истинска — отвърна елфът. — Дай ми ръката си, Сандрина.

Хвана я, сложи я внимателно върху книгата и тя мигом я дръпна и възкликна:

— Демон! Усещам го!

— Откъде да започна? — попита Гуламендис и се ухили като доволно дете.

— Успя ли да видиш някакъв смисъл в битката, на която сте присъствали на Телесан двамата с брат ти?

— Мисля, че да — отвърна Гуламендис. — Но вероятно ще е по-добре да ви покажа.

Обърна книгата, отвори задната корица и разгъна картата. Беше красиво изрисувана, с илюстрации на демони, и под всяка с дребен шрифт се разказваше за съществата.

Но вниманието на Сандрина бе приковано от самата карта, защото тя изобразяваше диск, разделен на два кръга, външен и вътрешен, като централния кръг на свой ред бе разделен на четири части.

— Външният кръг е мястото, където използваме своята магия — обясни Гуламендис на Сандрина и посочи Амиранта. — Съществата, които призоваваме оттам, са сходни на тези, които си видяла по време на своето пътешествие. Авторът на тази творба ги нарича „по-дребни изчадия адови“.

— По-дребни? — Сандрина поклати невярващо глава. — Срещала съм някои доста едри и зли екземпляри.

Гуламендис кимна в знак на съгласие и продължи:

— Както и ние. Но съм сигурен, че „по-дребни“ не касае силата или магичните им умения. Става въпрос за организация или за липса на организация. Това е царство, където важи принципът „изяж или ще бъдеш изяден“.

Сандрина предпазливо доближи пръст до картата и попита:

— А какво има тук, отвъд рамката?

Гуламендис изглеждаше подразнен от прекъсването, но Амиранта й отговори:

— Петият кръг не е толкова диск, колкото овал. Той е район и съм сигурен, че има свои граници, но какво ли е отвъд тези граници? Може би празно пространство, или някое друго царство, за което не сме чували, а може би това е границата на Четвъртия кръг, или на Шестия. Във всеки случай това е свят, който силно ни интригува, о „търсачко на отговори“. — Последното бе произнесено с приятелски тон, но мрачният поглед, който му хвърли Сандрина, подсказваше, че не е в настроение за закачки.

— Може ли да продължа? — попита елфът.

— Ако обичаш — подкани го Амиранта, преди Сандрина да зададе следващия въпрос.

— Тъкмо във вътрешното царство се крият отговорите на нашите въпроси. — Елфът плъзна пръст по страницата. — Изглежда, че хаосът е неразделна част от демонската природа, но поне във вътрешния кръг — кръга на по-едрите изчадия адови — с течение на времето е възникнала някаква форма на ред. Тези райони, или както ги нарича авторът „кантони“, се управляват от демонски лордове, самопровъзгласили се крале, архиепископи или нещо от тоя род.

— Като Маарг? — попита Сандрина, която бе чула разказа на Пъг за открития изсъхнал труп на сааурския свят Шила.