Пред вратите на мрака

— С Магнус проверихме внимателно как е положението и засега не долавяме нищо неочаквано. — Той погледна към крепостта и продължи: — Вътре има нещо, което притежава огромна сила, но за момента сякаш е в летаргия. Открихме няколко бариери, разположени така, че да засекат, ако някой души наоколо, но са от доста примитивен тип и могат лесно да бъдат избегнати. Предлагам да се придържаме към първоначалния план.

Каспар кимна и каза:

— Почакайте да заобиколим отзад, а после действайте, както се уговорихме. Ако чуем някакви тревожни звуци откъм вашата група, ще накараме Магнус да ни прехвърли обратно на платото. Ако вие чуете нещо, направете каквото смятате за необходимо.

Пъг, Магнус и Амиранта представляваха внушителна магична сила, която можеше да се окаже решаваща, ако животът им бъдеше поставен на карта. След продължителен спор Каспар склони да направи както съветваше Пъг, а именно, ако нещо стане, да го чакат, докато им се притече на помощ.

Сандрина, Каспар, Ларомендис, Магнус и Джим пресякоха забързано поляната към изсъхналото корито, а Пъг се върна при Брандос, Амиранта и Гуламендис. Отброиха десет минути, после Пъг каза:

— Ларомендис, бъди готов да направиш така, че да приличаме на купчина камъни.

Елфът се усмихна.

— Това няма да е проблем, стига да не се приближи някой, който търси купчина камъни.

Брандос се засмя, после наостри слух и прошепна:

— Някой идва!

Групата се притаи под ръба на дерето.

Един демон часовой крачеше право към тяхната позиция и когато надзърна в дерето, премигна с кървясалите си очи. Имаше огромна глава с извити навън рога. Изсумтя, премигна отново и си продължи по пътя.

Когато се отдалечи достатъчно, Пъг се обърна и попита елфа:

— Купчина камъни?

— Именно — отвърна Ларомендис. — Следващия път обаче гледай да ни предупредиш по-рано.

— Тези кравешки глави май са доста глуповати — подметна Амиранта.

— Хубаво е, че на всичко отгоре са и късогледи — добави Брандос. — Дори само този факт неведнъж ми е спасявал главата.

— Късоглед часовой? — попита изненадано Пъг.

— Това ги изнервя допълнително — зашепна Брандос. — Подскачат при всеки шум или движение. Ако останем в тъмното и не мърдаме, вероятно ще ни подминат, без да се налага да прибягваме до илюзията на нашия приятел елф.

— Да тръгнем нататък. — Пъг посочи в посоката, в която се бе отдалечил часовоят. Приведоха се, излязоха от дерето и тръгнаха по ръба.

Стигнаха пътя, който извеждаше нагоре по хълма, и установиха, че постът, за който ги бе предупредила Сандрина, е изчезнал. Пъг предположи, че са премахнали всички съоръжения от околния периметър, след като са завършили стената, за да не могат да бъдат използвани за прикритие.

В тъмнината пресякоха пътя и продължиха бавно да се отдалечават от групата на Каспар.

Сандрина вдигна юмрук в знак, че трябва да спрат. Каспар внимателно сложи ръката си на рамото й, за да й покаже, че е зад нея. Тя сигнализира с два пръста — показваше, че пред тях има двама часовои. Каспар предпазливо се надигна и надзърна над ръба на речното корито. Двама демони бяха застанали пред една малка врата.

Бяха заобиколили половината от периметъра на странната постройка, а все още не бяха открили място, подходящо за да се приближат. Укреплението, изглежда, бе предназначено да издържа на кратка, а не дълговременна обсада. Не се виждаше друга голяма постройка зад стените, така че и да имаше складове или казармени помещения, те бяха малки и долепени до тях.

Каспар ги подкани с жест да се отдалечат и когато стигнаха на безопасно разстояние, прошепна:

— Не зная какво е това място, но никога не съм виждал нещо подобно. Ще може лесно да се отбранява от стотина войници и ще е почти непревзимаемо с дваж повече хора, но проклет да съм, ако виждам някакъв смисъл във всичко това.

— Вероятно — отвърна Сандрина — целта е да се осигури само временна защита, в случай че някой се появи тук случайно и се опита да осуети каквото са намислили. Не виждам кладенци, нито път за доставка на припаси, нито казарми. Сякаш възнамеряват да напуснат крепостта веднага щом свършат това, за което са я построили.

— И аз си мислех същото — каза Каспар, обърна се и даде знак на Магнус да се приближи.

— Имаш ли идея какво може да е предназначението на тази постройка?

— Усещам тъмна магия зад тези стени — отвърна Магнус. — Излъчването й е приглушено, сякаш очаква да бъде освободена, но със сигурност е там.

Внезапно от мрака се появи фина сребриста мрежа и падна върху белокосия магьосник. Магнус застина и подбели очи, сякаш го бяха ударили по главата. Каспар и Сандрина приклекнаха и извадиха оръжия, а от земята около тях се надигаха тъмни фигури. Сандрина се обърна към Ларомендис и Джим, но не можеше да ги види, после вдигна боздугана, докато Каспар вадеше меч. В същия момент върху тях се спуснаха също такива фино изплетени сребристи мрежи.