Пред вратите на мрака

— Разкажи му каквото си видял, нищо повече. Не казвай какво мислиш, освен ако не те попита, и освен това му предай, че ако не ви намеря до час, смятайте, че също съм паднал в плен. — Надзърна над ръба на речното корито, подхвърли едно „Успех“, загърна се в наметалото и изчезна в миг.

— Успех и на теб — отвърна Ларомендис, впечатлен от уменията на Джим да се слива с околната среда. Можеше да забележи някакво движение в мрака, но само ако се вгледа внимателно. Знаеше, че откъсне ли очи от Джим, ще го изгуби мигновено. Наметалото не го правеше невидим, но му позволяваше да се слее с околния терен.

Реши да разпита по-подробно за тази дреха, когато се измъкнат оттук. Огледа се, за да се увери, че не го наблюдават, и заотстъпва бавно назад по пътя, по който бяха дошли, надявайки се да намери Пъг преди всички да са загазили.

Пъг даде знак да спрат. Придвижваха се доста бавно, принудени да опишат голям полукръг на северозапад, преди да се доближат от другата страна към стените. В този район нямаше нищо, което да използват за прикритие. Коленичил зад един съвсем малък шубрак, Пъг промърмори недоволно:

— Така доникъде няма да стигнем.

— С Амиранта усещаме присъствието на демони — отвърна Гуламендис. — Но не са много и са разпръснати.

— Къде? — попита Пъг.

— Навсякъде — отвърна Амиранта. — Най-гъсто са концентрирани около голямата порта, където за пръв път прекосихме пътя…

— А тук? — попита Брандос.

— Тук са малко — отвърна елфът и погледна Пъг. — Да опитаме напряко?

— Какво предлагаш? — попита магьосникът.

Брандос се огледа и каза:

— Освен ако нямат изострено нощно зрение като нашия приятел елфа, мисля, че ще мога да се приближа и да се огледам. Не ми е за пръв път да пълзя по корем към вражеска позиция.

Пъг помисли за миг.

— Не мога да използвам магия, защото вероятно ще ни засекат. Приближи се колкото се може повече и после се върни. Най-важното е да останеш незабелязан.

— Разбрано.

Брандос се прехвърли през ръба с неочаквана за едрото му тяло пъргавина.

— Не му било за пръв път — подсмихна се Амиранта. — Говори за селяци и техния шериф.

— Важното е да се получи — прошепна Пъг.

Времето се нижеше бавно. Най-сетне чуха завръщащия се Брандос. Той се хлъзна надолу по корем, изправи се и докладва:

— Има една малка порта на стотина крачки югозападно. Изглежда, тази част от стената не е завършена напълно. Ще трябва да отместят дървената бариера, за да пропускат каруците да влизат и излизат. Часовоят е само един. Демон — добави той и погледна ухилено Амиранта.

— Какъв тип? — попита чародеят.

— Едър боен демон с овнешка глава, облечен с черни доспехи и въоръжен с огромна двуостра секира.

— Овнешка глава? — попита Амиранта.

— Много са хрисими, ако успееш да ги подчиниш — подхвърли елфът.

— Ако успееш да ги подчиниш — повтори като ехо Амиранта.

— Какво си намислил? — попита Пъг.

— Ако успеем да обуздаем този демон дори само за няколко минути — отвърна Амиранта, — ще получим огромно предимство. Стига да можех да се промъкна незабелязано и да се огледам…

— Аз мога — рече Пъг. — Мога да ставам невидим за малко.

— Това е чудесно — каза Гуламендис. — Защото и без това ще удържим демона за съвсем малко.

— И какво ще направим, когато се освободи от вашия контрол и вдигне тревога? — попита Брандос.

— Предполагам, че дотогава вече ще е мъртъв — отвърна Амиранта и го погледна втренчено.

Брандос завъртя очи.

— Нали знаеш, че престават да ти се подчиняват в мига, в който се опиташ да ги убиеш.

— В такъв случай ще трябва да го направиш бързо — отсече Амиранта.

— Добре де, ти само го обуздай — отвърна Брандос. — А ние ще го изкормим.

Гуламендис кимна в знак на съгласие.

— Владея едно прогонващо заклинание, което действа доста бързо, само че доста цапа.

— Нямам нищо против да се изцапам — рече Пъг. — Стига да се справим бързо.

— А какво ще стане с Магнус и групата му? — попита Брандос.

— Ако чуят да се вдига шум, знаят какво да направят — отвърна Пъг.

— Надявам се — рече Брандос. — Защото аз със сигурност не зная.

— Води — каза Пъг на Амиранта.

Амиранта кимна, но вместо да запълзи като Брандос, се изправи, махна на другите да го последват и закрачи право към портата.

Часовоят гледаше в другата посока, но когато Амиранта изникна от мрака, извърна овчата си глава към чародея и издаде тихо възклицание:

— Ъ-ъ?

Преди да успее да издаде второ, Амиранта изговори едно кратко заклинание, с което го парализира, и тежката секира се изхлузи от безчувствените му пръсти. Амиранта рече на Пъг:

— Имаш пет-десет минути. По-вероятно е да са само пет.

— Ще се върна след четири — обеща Пъг. Погледна за миг Амиранта, застанал с разперени ръце срещу демона, докато го удържаше под свой контрол. Брандос стоеше наблизо, готов да нанесе смъртоносен удар, ако се наложи. Гуламендис също бе готов със заклинанието за прогонване.