Пред вратите на мрака

Пъг си пое дълбоко дъх и забърза към вратата. Докато прехвърляше импровизираната бариера, произнесе едно заклинание, което не бе използвал никога. Заклинанието не го правеше невидим, а по-скоро лесен за игнориране — когато някой погледнеше към него, просто нямаше да му обърне внимание, сякаш не беше нещо, което заслужава да се запомни. Беше научил това заклинание предишната седмица от Ларомендис и макар елфът да смяташе, че магичните му умения са достатъчни, за да го приложи в случай на нужда, Пъг изпитваше известни съмнения.

Продължи навътре, спря и се огледа.

Над него се издигаха четири кули, събиращи върховете си над открития център. Отблизо Пъг долавяше излъчващата се от тях сила, която засега изглеждаше укротена, летаргична, ако можеше да се изрази така, но беше там. От време на време на върховете на кулите премигваха светлинки, но иначе бе съвсем тихо.

Пъг не можеше да си позволи лукса да изследва по-обстойно това място, колкото и да му се искаше. Приближи се към огромния изкоп в центъра на пръстена, като се оглеждаше на всички страни. Един часовой на стената за миг спря погледа си върху него, но след миг се обърна и продължи по тясната пътека. Или заклинанието действаше, или пък демонът не се изненадваше да види човек с тъмна роба да приближава през нощта странното устройство.

Пъг стигна ръба на ямата и надзърна вътре. Стомахът му се сви. Ямата бе дълбока само трийсетина стъпки, а в нея бяха нахвърляни трупове. Миазмите, които се вдигаха от тях, говореха недвусмислено, че са тук от дни. Хора, елфи, джуджета и дори няколко демона се виждаха в разлагащата се маса.

Пъг отстъпи назад и вдиша с пълни гърди свежия ветрец. Ако не полъхваше, щеше да долови миризмата на мъртъвците още при вратата.

Тръгна към единствената постройка край пръстена — имаше една врата и малко прозорче. В този момент някой му прошепна:

— Пъг!

За един кратък миг Пъг бе готов да изпепели на място тъмната фигура, преди да разпознае Джим.

— Размина ти се на косъм — каза магьосникът. — Къде са останалите?

— Вътре. — Джим посочи вратата. — Има стълба, която води към подземно помещение.

— Остава ми само минута, за да се върна в уговореното време при Амиранта и…

— Плениха Магнус, Сандрина и Каспар — прекъсна го Джим.

— Какво?!

— Имаше клопка. Мисля, че знаеха, че идваме. Използвах наметалото, а Ларомендис — заклинанието си, за да не ни видят. Елфът тръгна към вас и ако не са го пленили, когато се върнеш, вече трябва да е стигнал.

— Да се връщам? — попита Пъг. — Синът ми е там долу.

— Но аз имам по-големи шансове да се промъкна незабелязано. Магията ти е доста добра трябваше да се вторача към мястото, където беше, за да те забележа и в края на краищата да те позная. Ако слезеш по стълбите, ще се озовеш в тясно пространство и тези, които чакат там, няма начин да не те открият. Така че ще ида аз. Чакай ме при портата след пет минути.

— Ако дотогава не се върнеш, тръгвам след теб — заяви Пъг.

— А планът ни? — попита ядосано Джим.

— Хората ми са по местата си и ако се наложи, ще пратя Брандос с инструкции. Твърде много загубих, за да си позволя да изоставя Магнус.

— Разбирам — кимна Джим. — Добре. Слизам и до пет минути ще съм при теб.

Пъг все още се колебаеше да остави толкова важен проблем в ръцете на друг, но си спомни колко се сърдеше на Миранда, че не умее да прехвърля отговорността на помощниците си. Кимна на Джим, обърна се и се отдалечи.

Джим си даваше сметка колко е трудно за Пъг да го остави сам в такъв момент. Наскорошната загуба на жена му и Калеб го караше да се безпокои още повече за едничкия си останал син. Въпреки това Джим знаеше от опит, че в подобна ситуация тъкмо чувствата могат да те вкарат в беля.

Бяха премислили всички възможности и това бе една от тях. Три отряда войници чакаха заповед да щурмуват крепостта.

Всеки от отрядите бе под командата на човек, комуто Пъг имаше абсолютно доверие. Това бяха неговите приемни внуци Тад, Зейн и Джоми. Джоми се намираше в едно красиво малко имение на остров Ролдем, където под негово командване бяха разквартирувани триста кралски морски пехотинци.

Зейн беше в Кеш с половин легион от най-добрите кешийски гранични патрули и още хиляда души в случай на необходимост.

А Тад беше в Крондор с петстотин войници от гвардията на принца. На свой ред Каспар бе свикал други петстотин отбрани воини от армията на махараджата на Мубоя, които се намираха почти на половин свят разстояние от тях, но младият магьосник Джейсън бе готов да ги прехвърли тук.

Всеки или всички до един можеха да пристигнат за минути. За целта обаче трябваше някой от групата да използва цуранската сфера, за да се върне на Острова на чародея, където една кратка заповед щеше да даде ход на пълномащабна операция за завладяването на крепостта.

Стига да имаше такъв човек.