Пред вратите на мрака

— Ако се нахвърлят едни върху други, ще трябва само да залостим вратата. — Укротителят на демони избра поредната жертва в тълпата и я насъска срещу друга до нея. В този момент илюзорният образ на дракона се разпадна.

— Аз бях дотук — въздъхна Ларомендис, който сякаш бе излязъл от транс. — Не ми останаха сили. — Извади пръчицата, до която не бе прибягвал, откакто бяха избягали от битката на Разпределителен свят, и я насочи към едно особено свирепо чудовище, което атакуваше вратата. Демонът рухна в конвулсии.

— Какво ли става долу? — изпъшка Пъг.

Амиранта се спотайваше в сенките, объркан от това, което ставаше пред него. Едва различаваше Джим Трепалото, притиснат до стената зад вратата, но единственият намек, че благородникът-крадец е там, бе странният начин, по който се отразяваше и помръдваше светлината. Ако задържеше достатъчно дълго поглед върху мястото, Амиранта можеше да различи човешки очертания между вратата и помещението.

Сетне погледът му се измести към сцената в средата на помещението и очите му се разшириха от почуда. Брат му Беласко лежеше неподвижно върху жертвения олтар, а Сандрина, Каспар и Магнус бяха коленичили пред него. Амиранта предположи, че странните им окови целят да им попречат да приложат уменията си, инак досега щяха да са се освободили.

Мъж с причудлив облик, с разчорлена коса и уста, пълна със страховити заострени зъби, изглежда, ридаеше от мъка пред проснатия Беласко и молеше неподвижното тяло да му даде някакви разпореждания. Още по-объркващ бе диалогът, който Амиранта чуваше да се води между две невидими същества. Надяваше се, че не си е изгубил ума, защото макар брат му да лежеше неподвижно на олтара, той долавяше ясно гласа му, а заедно с него и друг глас, с който брат му разговаряше.

Амиранта доближи безшумно Джим и когато забеляза, че той неволно се напряга, прошепна:

— Аз съм. Какво става?

Джим улови чародея за ръката, дръпна го в коридора и зашепна:

— Нямам представа. Този побъркан канибал вече пет минути говори с брат ти, макар тялото да не помръдва. Не зная чий е другият глас.

— Някой път ще ти обясня тайнството на демоничното обладаване, но сега нямаме време — рече Амиранта. — Можеш ли да убиеш този канибал, без да му позволиш да нарани приятелите ни?

— Лесно. Но защо?

— Защото ако той сбърка нещо, всички ще умрем.

— Основателна причина — кимна Джим и извади кинжал, който сякаш изникна от въздуха.

— Почакай — рече чародеят.

— Защо? — попита Джим. — Или го искаш мъртъв, или не. Кое от двете? Нашите приятели са като хипнотизирани, а брат ти изглежда безпомощен. Ако питаш мен, проблемът може да се реши с две бързи убийства.

— Де да беше толкова просто — въздъхна Амиранта. После посочи объркания канибал. — Защо е толкова смутен?

— Защото господарят му лежи на олтара и той не знае какво да прави — отвърна Джим. — Не разбирам много от магии, но ми е ясно, че понякога нещата могат да се объркат. Ако този зъл копелдак на олтара е допуснал грешка, защо да не се възползваме от нея и да сложим край?

— Не можем да сложим край — отвърна Амиранта. — Поне засега. Слугата канибал е объркан, защото в тялото има две същества!

— Две същества? — прошепна Джим. — Какво означава това?

— Означава, че моят видиотен брат е призовал демон, който се опитва да обсеби тялото му. И сега двамата се борят за надмощие!

— Затова ли лежи неподвижно?

— Очевидно. Никой от двамата няма достатъчно сила, за да овладее тялото.

— Какво да направя?

— По отношение на Беласко за момента нищо — отвърна Амиранта. — Що се отнася до острозъбия ни приятел, можеш ли да го убиеш, без да направи нещо на другарите ни?

— Казах, че мога.

— Направи го веднага, после ги освободи. Вероятно ще ми е нужна помощта на Магнус и Сандрина, за да се справя с Беласко.

Джим изчезна в сумрака и след миг Амиранта усети, че е сам в тунела. Някакво размътено петно прекоси помещението, а после шаскаханецът нададе вопъл и рухна до стената. Джим отметна качулката и се изправи над Беласко, махна на Амиранта да влезе и се зае да освобождава другарите им.

Магнус и Сандрина бяха омотани със сребристата мрежа, но Каспар бе завързан по обичайния начин. Джим измъкна натискания в устата му парцал и Каспар възкликна:

— Богове! Мислех, че ще се задуша — толкова навътре бяха натикали парцала. — Изкашля се и продължи: — Помогни ми да стана.

Джим му подаде ръка и попита:

— Какво са направили с Магнус и Сандрина?

Двамата магьосници бяха изцъклили невиждащо очи.

— Така са, откакто хвърлиха върху нас мрежите — обясни Каспар. — Моята я махнаха, но техните не.

Джим кимна и каза:

— Поробващи мрежи. Използват ги в Дърбин, когато искат да отвлекат някой магьосник. Хубавите са доста скъпи, но не само потискат магьосническите умения, а и правят така, че дирите на отвлечения да се изгубят. Помогни ми да ги измъкна от тях.

И почна да реже мрежите на двамата магьосници. Макар да ги освободиха, те останаха вцепенени и се наложи Каспар да улови Сандрина и да я положи внимателно на пода, докато Джим постъпи по същия начин с Магнус.

— Сега ще чакаме да се възстановят — каза Джим.

— Колко време ще отнеме това?