Пред вратите на мрака

Единствено Джим не се поколеба. Кинжалът, който държеше, откакто бе влязъл в помещението, профуча във въздуха и се заби в гърлото на Беласко. Магьосникът изцъкли очи и вдигна ръка в мига, в който от раната рукна кръв.

Алени струйки бликнаха от ноздрите и устата му и той се свлече на колене. После, целият облян в кръв, падна бавно по очи.

— Защо? — попита Пъг.

— Защото това не беше брат ми — отвърна Амиранта.

— Какво?! — възкликна Сандрина.

— Беласко никога не би произнесъл клетвата погрешно. Тя започва с „Кълна се в кръвта на старицата от луните…“, а не с „В името на кръвта на старицата“. — Посочи окървавения труп на пода и добави: — Това не беше брат ми. Беше Дахун.

— Демонският крал? — попита Гуламендис.

— Да — отвърна Амиранта. — Мислехме се за хитри, но той почти успя да ни надхитри. Винаги беше един ход пред нас. Смятахме, че води битка за надмощие с Беласко, защото той искаше да мислим така. Беласко не може да забрави клетвата. Дахун е пратил него в тялото на демона, който се появи от Петия кръг. Предвидил е, че вие двамата — той посочи Пъг и Магнус — ще се справите с тялото му, а и Беласко не владее демоничната магия. Бил е лесна мишена.

— Беше необходима доста магия за разрушаването на конструкцията, но като цяло не срещнахме особена съпротива — призна Магнус.

— Но защо? — попита Пъг. — Защо е трябвало да си прави труда и да идва чак дотук — само за да обсеби тялото на брат ти?

— Не зная отговора на този въпрос — отвърна Амиранта.

— Тъй като скоро ще се върнем на Острова на чародея — подхвърли Джим, — предлагам да го обсъдим там.

— Съгласен — кимна Пъг. — Нека напуснем това забравено от боговете място и да се приберем у дома.

Никой не възрази.

Епилог Последици

Пъг покани всички да седнат.

Настроението бе потиснато. Въпреки победата над демоните бяха дали много жертви.

— Амиранта, след смъртта на Беласко, надявам се, че дните на конфликт със семейството ти са вече минало — поде Пъг.

Чародеят се усмихна.

— Сигурно. Едва ли ще мога да поправя злото, сторено от моите двама братя, решили да служат на тъмните сили, но се надявам, че ще направя каквото е по силите ми.

— Помощта ти е добре дошла — отвърна Пъг. — И без това ние не можем да се похвалим с обстойни познания за Демонското царство.

— Пъг, брат ми смята да се върне в Е'бар, за да види дали можем да помогнем с нещо на сънародниците ни — каза Гуламендис. — И дали ще бъдем приети отново — добави сухо. — Лично аз бих предпочел да остана тук и да се ровя из книгите заедно с Амиранта.

— Разбира се — съгласи се Пъг. — И двамата с брат ти сте добре дошли по всяко време. — Погледна Ларомендис и добави: — Задачата ти може да се окаже доста трудна, ако правилно съм разбрал какво планира вашият лорд-регент. Но ако се наложи, готови сме да протегнем ръка и да предложим приятелство.

Ларомендис се засмя.

— Пъг, не забравяй, че ние сме от дългоживеещите. Дай на Томас още няколко години, за да изглади отношенията си с лорд-регента, и после ще те представим там.

Издокаран отново като парцалив предводител на крондорска улична банда, Джим Трепалото се разсмя гърлено и надигна чашата с вино. По-рано беше обявил, че макар Кралството да може да издържи още няколко дни без услугите му, не би могъл да каже същото за Шегаджиите. Сега, след като избърса небрежно уста с мръсния си ръкав, заяви:

— След няколко минути ще тръгвам, но имам един въпрос и струва ми се, сега е най-подходящият момент да го задам, тъй като всички сме заедно.

Пъг кимна и огледа присъстващите. Само Каспар отсъстваше, беше се върнал в Мубоя, за да поеме командването на своята армия. Брандос седеше до Сандрина и не спираше да се оплаква, че са го лишили от възможността да поразвърти меча.

— Пъг, какво в края на краищата се случи там долу? — попита Джим. — Зная само това, което видях, но какво всъщност видях?

Пъг отново огледа присъстващите.

— По един или друг начин вие всички сте членове на Конклава, дори и да не се смятате за такива. Проявихте достатъчно упорство в усилията си да спасите този свят, надхвърлящо далеч дълга ви към корона или вяра. — При последните думи погледът му се спря върху Сандрина. — Заслужихте да узнаете това, което знам и аз. Преди стотина години с мен се свърза една тъмна сила. Имах подозрения относно това кой дърпа конците, но вече на два пъти се наложи да променям предполагаемите кандидати за тази позиция. — Той погледна Амиранта. — Това, че твоите двама братя служеха на същата сила, смятам за съвпадение.

Амиранта кимна, остави чашата с вино и рече:

— Така трябва да е. Никога не биха се съгласили да работят заедно, жадуваха да се изтребят също толкова силно, колкото и да убият мен. Сиди беше безумец, а Беласко… е, той също не беше с всичкия си.

— Което, татко — намеси се Магнус, — ми подсказва, че тази твоя сила вероятно подтиква към безумие онези, които й служат.

— Защото не можеш да измамиш честен човек — подметна Джим.

— Какво? — попита Гуламендис.