Предани

âíóøàò íîâè. Ùå ìå ñëîæàò ïðè Áåçñòðàøíèòå, çàùîòî âå÷å èìàì íÿêîëêî òàòóèðîâêè è ñàìî òàêà ùå

ìîãà äà ãè îáÿñíÿ íà õîðàòà â åêñïåðèìåíòà. Åäèíñòâåíèÿò ïðîáëåì å, ÷å íà Èçáîðíàòà ñè öåðåìîíèÿ

ñëåä ãîäèíà ñå íàëàãà äà îòèäà ïðè Åðóäèòèòå, çàùîòî èìåííî òàì å óáèåöúò, à íå ñúì óáåäåíà, ÷å ñúì

äîñòàòú÷íî óìíà, çà äà ìèíà ïðåç èíèöèàöèÿòà. Äåéâèä êàçà, ÷å íÿìàëî çíà÷åíèå, ìîæåë äà ïðîìåíè

ðåçóëòàòèòå ìè, íî òîâà ìè ñå ñòðóâà ìíîãî ãðåøíî. Àêî çà Áþðîòî êàñòèòå íå îçíà÷àâàò íèùî, àêî çà

òÿõ òîâà ñà ñàìî ãðóïè çà ìîäèôèöèðàíå íà ïîâåäåíèåòî, îíåçè õîðà âÿðâàò â òÿõ è å ëîøî ÷îâåê äà ñè

èãðàå è äà ñå ïîäèãðàâà ñúñ ñèñòåìàòà èì.

Íàáëþäàâàì ãè îò íÿêîëêî ãîäèíè è ñè ìèñëÿ, ÷å íÿìà äà å òðóäíî äà ñå ïðèñïîñîáÿ. Îáçàëàãàì ñå, ÷å

ïîçíàâàì ãðàäà ïî-äîáðå, îòêîëêîòî ñàìèòå ìó æèòåëè. Ùå áúäå òðóäíî äà èçïðàùàì èíôîðìàöèÿ,

çàùîòî íÿêîé ìîæå äà çàáåëåæè, ÷å ñå ñâúðçâàì ñ äðóã ñúðâúð, à íå ñ ãðàäñêèÿ. Ïðåäïîëàãàì, ÷å íÿìà äà

ìîãà äà ïèøà ìíîãî ÷åñòî, àêî èçîáùî óñïåÿ äà ïèøà. Ùå å ìíîãî òðóäíî äà ñå ðàçäåëÿ ñ âñè÷êî, êîåòî

ïîçíàâàì, íî ìîæå äà å çà äîáðî. Ìîæå áè å íÿêàêúâ íîâ ñòàðò, íîâ æèâîò.

Èìàì íóæäà îò òîâà.

Прекалено много информация, за да я преглътна леко, но несъзнателно се връщам и

препрочитам: Единственият проблем е, че на Изборната си церемония след година се

налага да отида при Ерудитите, защото именно там е убиецът. Не знам за какъв

убиец говори. Може би за предшественика на Джанийн Матюс? Но това, което ме

обърква най-много е, че всъщност тя не избра Ерудитите.

Какво се е случило, за да реши да отиде при Аскетите?

Сирената спира. Останалите бавно се изправят, но Тобиас не мръдва, само седи и

потупва с пръсти крака си. Не искам да говорим, не зная има ли смисъл да чуя какво има

да ми каже сега, когато и двамата сме изнервени.

Но той изрича само:

– Може ли да те целуна?

– Да – въздъхвам облекчено.

Навежда се, докосва бузата ми и ме целува много нежно.

Поне знае как да ми оправи настроението.

– Не се сетих за Маркъс, а трябваше – казвам.

– Е, всичко вече свърши– свива рамене той.

Зная, че не е свършило. Сътвореното от Маркъс зло е твърде голямо. Но решавам да

не задълбавам в темата.

– Как е дневникът? – пита.

– Засега само спомени от времето ѝ тук. Но става интересно.

– Добре, ще те оставя да четеш.

Усмихва се, но виждам, че продължава да е изтощен, разстроен. Не правя опит да го

спра. Сякаш всеки от нас оставя другия на собствената му тъга. Той – да се опита да

преодолее истината за гените си и да превъзмогне каквито надежди е имал за присъдата

на Маркъс. А аз... загубата на родителите си.

Почуквам екрана и продължавам да чета.

Ñêúïè Äåéâèä,

Вдигам вежди. Сега пък пише на Дейвид?

Ñêúïè Äåéâèä,

Ñúæàëÿâàì, íî íåùàòà íÿìà äà ñòàíàò òàêà, êàêòî ãè ïëàíèðàõìå. Íå ìîãà äà ãî íàïðàâÿ. Çíàì, ùå ñè

ïîìèñëèø, ÷å ñúì ãëóïàâà òèéíåéäæúðêà, íî ñòàâà äóìà çà ìîÿ æèâîò, ùå îñòàíà òóê ãîäèíè è ïðè òîâà

ïîëîæåíèå ùå íàïðàâÿ íåùàòà ïî ñâîÿ íà÷èí. Ùå ìîãà äà ñè âúðøà ðàáîòàòà è àêî íå ñúì ñðåä

Åðóäèòèòå. Åòî çàùî óòðå ñ Àíäðþ çàåäíî ùå èçáåðåì Àñêåòèòå.

Äàíî íå ìè ñå ñúðäèø. Íî äîðè è äà ñè ÿäîñàí, íÿìà êàê äà ðàçáåðà.

Íàòàëè

Прочитам го пак и пак. Ето защо утре с Андрю заедно ще изберем Аскетите.