Предателството „Тристан“

— Вие явно не сте запознат със случая. Никой не си е направил труда да ви осведоми. Може би ще поговорите с началниците си, преди да се направите на идиот. С Рубашов например.

— Тихо — изкрещя агентът. — вашите лъжи за Берия може да са уплашили страхливец и кариерист като Рубашов, но аз за радост съм подчинен директно на кабинета на Берия. А сега, горе ръцете!

Меткалф и Лана се подчиниха.

— Значи наистина сте решили да се направите на идиот — каза Меткалф. — не спирате да упорствате, приели сте задачата си като лична, отказвате да признаете грешката. Явно забравяте, че сте само един уличен агент. Не сте запознат с нещата над вас. Вече не съсипвате само кариерата си с вашето упорство. Сега съсипвате и живота си.

Русият се изплю в знак на присмех и враждебност.

— Вие лъжете нагло, но краката на лъжата са къси. Аз съм онзи, който откри радиостанцията ви. Заровена в гората югозападно от Москва, близо до дачата на американското посолство.

Изражението на Меткалф беше беизразно и издаваше само лек скептицизъм, но вътрешно му се зави свят. Рубашов не спомена за радиостанцията. Ако знаеше, нямаше да пропусне. Защо?

— Да, продължи да говори сивоокият агент. — Малка подробност, която спестих от доклада до Рубашов. Факт, оставен в резерв за по-късна употреба. Никога не съм вярвал на тоя гъзолизец и свиня. Но радиостанцията беше проучена от нашия специален технически отдел и аз прочетох изводите. Създадена от британските тайни служби за работа на терен, а не нещо, което се използва от бизнесмени. — Той премести пистолета си към гърдите на Лана. — Но изключително удобна за предавания на военни сведения, получени от дъщерята на генерал от Червената армия.

— Не е вярно — разплака се Лана. — Това е лъжа. Никога не съм заговорничела срещу своето правителство.

— Отстъпете един от друг! Този път и двамата ще си излезете от „Лубянка“ само в дървени ковчези — каза мъжът от НКВД.

— Тя е моя — обади се друг глас. Меткалф се обърна и видя червенокосия човек от ГРУ.

— Кундров — викна Лана. Тя изглеждаше облекчена, че вижда надзирателя си от ГРУ. — Ти ме следваш навсякъде, познаваш ме. Това чудовище ми отправи ужасни обвинения.

— Да — отвърна спокойно Кудров, обръщайки се към агента на НКВД. — Познавам тази жена. Прикрепен съм към нея. Знаете процедурите, Иванов. Този арст е в компетенциите на ГРУ като оперативна служба.

Русолявият от НКВД отново насочи пистолета си към Меткалф, а леденото изражение върху жестоката му физиономия не беше мръднало.

— Ти арестуваш тази жена — отговори той. — Аз ще се заема с американския шпионин.

Кундров също беше извадил пистолет и го държеше срещу Лана и Меткалф.

— По-добре да ги отведеш и двамата — каза той студено. — Докато се установи коя от двете служби ще се заеме с разследването.

— Съгласен съм — отговори Иванов, мъжът от НКВД. — Ще са нужни ресурсите на двете служби, за да се разследва заговорът. Американският шпионин е в прерогативите на НКВД, но изтичането на важни военни тайни е от компетенцията на военното разузнаване.

— Почакай — промърмори Кундров. — Този американец е голям хитрец, твърде умел лъжец. Законовите процедури ще са само загуба на време.

Другият руснак погледна Кундров и разбираща усмивка се появи на лицето му.

— Загуба на време, да.

— Нашите правила определят какви процедури да се следват, когато арестуваният се опита да избяга.

— Не! — извика Лана, осъзнавайки какво има предвид Кундров.

— Да — усмихна се отново агентът на НКВД. — Американецът успя да се измъкне от ареста.

Изражението на Кундров излъчваше пълна решимост, докато спускаше ударника на своя „Токарев“, изражение на човек, който би направил каквото трябва, без да му мигне окото. Петолъчката на бакелитовата дръжка светеше на лунната светлина.

— Да свършваме с тоя нарушител — каза той и натисна спусъка.

Лана изписка, а Меткалф наклони тялото си на една страна, хвърли се към нея и двамата паднаха върху металната повърхност на моста извън линията за стрелба на човека от ГРУ.

Два гърмежа се чуха от оръжието на Кундров, два бързи изстрела, но пропуснаха! Легнал над Лана, прикривайки я с тялото си, Меткалф наблюдаваше, без да разбира, как агентът от НКВД се смъкна върху ниския парапет на моста и как безжизненото му тяло се катурна през него. После се чу плясък от падането на тялото във водата. Кундров застреля своя колега от НКВД! И двата изстрела се забиха в гърдите на другия руснак. Как беше възможно?

Меткалф се вторачи в Кундров и веднага разбра от погледа му, че не беше случайно! Той не ги застреля нарочно. Той се целеше в Иванов.

— Нямах избор — каза Кундров, прибирайки пистолета си в кобура. — Той щеше да замеси и твоето име в доклада си, Светлана. Теб и баща ти.

Писъците на Лана затихнаха до приглушено хълцане, докато тя също гледаше вторачено своя надзирател.

— Не разбирам — прошепна тя.

— Едно убийство може да бъде акт на симпатия — отговори той. — А сега тръгвай! Веднага изчезвай от тук, Светлана Михайловна, преди да са пристигнали останалите и положението да излезе изпод контрол. Бързо. Изстрелите ще доведат другите. Прибирай се вкъщи.