Предателството „Тристан“

Меткалф обърна глава и се взря в портрета на Сталин на стената. Рубашов проследи погледа му, а върху пребледнялото му лице се изписа ужас. Такова изражение Меткалф никога не бе виждал върху физиономията на висш офицер от НКВД.

— Все едно, че подписвате смъртната си присъда — продължи Меткалф и вдигна рамене. — Не че за мен има някакво значение. В края на краищата вие ме принудихте да се разприказвам, или греша?

Рубашов натисна звънеца на бюрото си, за да повика охраната.

Берлин

Адмирал Вилхелм Канарис завърши доклада си, мъжете около заседателната маса сякаш бяха поразени от мълния. Те заседаваха в залата за конференции на новото канцлерство, проектирано по лична заръка на фюрера от любимия му архитект Алберт Шпеер. Навън вилнееше снежна виелица.

В нишата над главите им се издигаше мраморен бюст на Бисмарк. Никой от мъжете в стаята, дори Хитлер, не знаеше, че всъщност това бе копие на оригиналния бюст, който стоеше в старата сграда на канцлерството години наред. При преместването му в новопостроеното канцлерство бюстът беше изпуснат и се счупи при шията. Шпеер нареди тайно на скулптора да създаде идентично копие, което бе потопено в отвара от чай, за да изглежда пожълтял от времето. Архитектът смяташе, че случайното счупване на оригинала е лошо знамение.

Мъжете около масата бяха най-високопоставените лидери на райха. Те бяха дошли, за да преценят плюсовете и минусите от евентуално нахлуване в Съветския съюз, въпрос, който все още се обсъждаше. Възраженията против предприемането на атака срещу Русия бяха силни. Мъже като фелдмаршал Фридрих фон Паулус и фелдмаршал Вилхелм Кайтел, както и генерал Алфред Йодл предупреждаваха, че войските им са разгърнати на прекалено много бойни театри.

Те излязоха със старите аргументи, че не бива да се затъва в това блато, ами Русия да се неутрализира и да се държи на почетно разстояние, да не се допусне влизането й във войната.

Но разузнаването в Москва внесе объркване.

Атмосферата в залата беше наелектризирана.

Операция „Гроза“ промени всичко. Сталин тайно се готвеше да ги нападне. Те трябваше да го изпреварят.

Първото възражение дойде от шефа на главното управление по сигурността генерал от СС Райнхард Хайдрих.

— Откъде да сме сигурни, че тези разузнавателни данни не са нагласена работа? — попита той.

Адмирал Канарис наблюдаваше високия и злокобен на вид шеф по сигурността с дълъг кокалест нос и очи като на влечуго. Той добре познаваше Хайдрих. Срещаха се по светски прояви. Хайдрих, талантлив цигулар, често свиреше камерна музика в дома на Канарис заедно с фрау Канарис, която също беше цигуларка. Канарис беше наясно, че по-младият от него мъж беше див фанатик, комуто не можеше да се вярва. Възражение като това бе напълно в стила на Хайдрих. Той искаше да покаже пред фюрера превъзходството си в областта на шпионажа.

— Хората ми изследваха щателно документите и аз бих подканил вашия екип да направи същото — отговори му спокойно Канарис. — Ще откриете, че са автентични.

— Просто се питам как така НКВД не е открило изтичането на информация — настоя Хайдрих.

Фелдмаршал Фон Паулус също се обади:

— Но ние не сме попадали на други свидетелства, че Сталин планира подобна атака. Не се забелязва мобилизация, нито разполагане на войски. Защо руснаците ще искат да ни нападат?

— Защото Сталин иска да завладее цяла Европа — отговори Йодл. — Това е отдавнашното му желание. Но няма да му се уреди. Няма никакви съмнения вече, че трябва да предприемем превантивно нападение срещу Русия. С осемдесет или сто дивизии ще разгромим Русия за четири до шест седмици.

31

Улиците бяха тъмни, покрити с току-що паднал сняг. Почти нямаше движение в този час на нощта, шумовете бяха приглушени. Уличен часовник показа на Меткалф, че е един часа след полунощ. Точно пред него се намираха Кримският кей и внушителният Кримски мост, който свързваше двата бряга на река Москва, най-дългият висящ мост в Европа, построен само преди две години.

Меткалф наближи и забеляза самотна фигура в средата на моста на тротоара за пешеходци. Фигура на жена, облечена в палто и със забрадка на главата. Беше Лана без никакво съмнение. Сърцето му заби силно, не можеше да се овладее. Ускори ход в мразовитата нощ, но не можеше да тича, не още. Краката и гръдният му кош боляха ужасно. Пораженията от побоя едва сега бяха започнали да утихват. Вятърът го пронизваше през разпраните съсипани дрехи, които приличаха на дрипи.

Главният следовател Рубашов нареди да го освободят незабавно и да унищожат всички документи. Върнаха му вещите с изключение на пистолета. Но Меткалф не се чувстваше победител, чувстваше единствено празнота и вцепененост.

Река Москва беше неподвижна и спокойна. Луната разпръскваше по повърхността й милиони късчета светлина. Лунната светлина се отразяваше от сребърните вериги и железните подпори на моста. Много рядко по него минаваше кола или камион и той се разтрисаше.