Предателството „Тристан“

В гласа на мъжа от ГРУ имаше нежност и едновременно твърдост.

Меткалф се изправи бавно, Лана направи същото.

— Но, Стива, моят Стива… Какво ще правите с него?

— Трябва да напусне Русия — отговори Кундров — Мнозина го преследват и вече не може да се върне. Слушайте сега. Изчезвайте. Бягайте! Не бива да оставате повече тук.

Лана погледна Меткалф объркана.

— Да — потвърди той. — Трябва веднага да тръгваш, душа моя. Моля те. — Той я прегърна, притисна я, целуна я нежно по устните. После се отдръпна. — Пак ще се видим. Но не в Москва. Сега бягай, скъпа, бягай.

Все още шашнат, Меткалф седна на седалката до шофьора в седана М-1 на човека от ГРУ. С жестоките си уста и як нос Кундров беше олицетворение на арогантност, докато караше по улиците на града. Но тонът в гласа му говореше, че у него има някаква цивилизованост, дори човечност.

— Дано никой да не е видял тялото на Иванов в река Москва — каза той, — но се съмнявам. Остава ни само да се надяваме, че който и да е наблюдавал, ще си държи езика зад зъбите. Страхът от властите и от непредвидими последици обикновено кара хората да гледат само собствената си работа.

— Защо? — прекъсна го Меткалф.

Кундров знаеше какво означава въпросът.

— Защо направих това? Вероятно защото ми пука за госпожица Баранова повече, отколкото трябва.

— Можехте да се спазарите с Иванов да я пусне.

— Никога няма да я оставят на мира. Затова ги наричаме шчелкунчики — лешникотрошачки. Попаднеш ли в лапите им, няма измъкване.

— И при вас не е по-различно. При вашите хора. Това не е достатъчно обяснение.

— Как беше американският израз: „На харизан кон зъбите не се гледат.“ Това е харизан кон.

— Ние използваме друг израз: „Не вярвайте на гърците, когато ви носят подаръци.“

— Но вие не сте от Троя, а аз не съм грък. Вие смятате, че съм ви враг, защото работя в ГРУ.

— Това е действителността.

— Действителност, каквато вероятно вие виждате. Като американски агент в Москва вие естествено гледате на нещата в черно-бели краски.

— Както щете ме наричайте. Вие най-добре си знаете.

Меткалф забеляза, че паркираха близо до Ленинградската гара.

— Знам повече, отколкото предполагате, но нямаме време да спорим. Вие си представяте, че всички, които работят в съветското разузнаване, са слепи и не виждат какво става. Че виждаме по-малко от вас. Подобно нахалство ме забавлява, но вие сте слепците. Ние, които работим в тъмното сърце на системата, знаем истината по-добре от всеки друг. Знаех какво става. Вижте, аз нямам никакви илюзии. Знам, че съм бурмичка в огромна гилотина. Моята майка често ми казваше стара руска максима: „Съдбата поставя искания от плът и кръв. И какво най-често иска? Плът и кръв.“ Не го забравяйте. Може би някой ден ще ви разкажа историята си. Но сега нямаме време.

Кундров спря двигателя и се обърна към Меткалф. Очите му блестяха, както червената му коса.

— Когато се върна в централата на ГРУ, ще подам рапорт, че съм стрелял във вас и съм ви ранил, докато сте се измъквали. Всички знаят, че когато нещата опират до чужденец, убийството е последната мярка. Затова сте избягали някъде. Мога да забавя доклада си с няколко часа, но след като изтекат, името ви ще бъде в списъците с издирвани лица по граничните пунктове. Това е максимумът, който мога да направя за вас. Иначе ще се изложа на голям риск.

— Онова, което сторихте вече, е значително — отвърна Меткалф тихо.

Кундров си погледна часовника.

— Ще си купите билет за влака за Ленинград. Когато пристигнете там, ще ви посрещнат мъж и жена, които изглеждат като най-обикновени селяни. Те ще ви попитат дали сте братовчедът им Руслан. Ще ги поздравите сдържано, като се ръкувате, а те ще ви качат в камиона си. Няма да искат да разговарят с вас, а вие трябва да се съобразите с тяхната сдържаност.

— Кои са те?

— Част от нелегална организация. Добри хора, които работят в колхоз и си имат лични мотиви да се занимават с това.

— И какво е то?

— От време на време служат като посредници в контрабанден канал — контрабандисти не на стоки, а на хора. Хора, които трябва да избягат от Съветския съюз бързо и безопасно. Ще ви откарат до село близо до границата, където ще ви поемат други. Моля, разберете: те рискуват живота си, за да спасят вашия. Отнасяйте се с тях добре, съблюдавайте пълна дискретност, правете каквото ви кажат. Не им създавайте главоболия.

— Вие познавате ли тези хора?

— Знам за тях. Неотдавна се натъкнах на тях; научих за тяхната дейност и бях изправен пред избор. Или да добавя още няколко трупа към милионите екзекутирани, или да се погрижа за тях, да ги пусна, да позволя на смелите да вършат смелите си дела.

— Да се борят срещу системата, която вие отбранявате — изсумтя Меткалф.

— Аз не браня системата — сопна се Кундров. — В Съветския съюз има недостиг на герои и те намаляват с всеки изминал ден. Нужни са повече такива хора, не по-малко. Сега трябва да тръгвате веднага, иначе ще изпуснете влака. И тогава за вас няма да има спасение.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Москва, август 1991 г.