Предателството „Тристан“

Натисна звънеца и зачака с мрачно предчувствие. С Корки се видяха за последен път в Париж само преди няколко седмици, но сякаш бяха минали години. Той замина за Москва като Даниел Ейхен, прикритие, което се бе превърнало в истинската му самоличност: обикновен плейбой, кавалер в личните си отношения, безгрижен въпреки войната. Но Даниел Ейхен вече го нямаше. Не само защото прикритието беше компрометирано, а и защото човекът вече не пасваше. Убийството на близък приятел, предателство към любимата — тези неща не можеха да не променят човек.

Отношението му към стария му наставник също се бе променило. Изпълняваше заповеди, намеси Лана в схемата на Корки, подведе я. Направи каквото му наредиха. Но вече не можеше да следва заповедите на Коркоран слепешката, без да мисли.

Вратата се отвори. Икономката го покани да влезе. Беше едра жена със свита на кок коса, швейцарка, както личеше от пръв поглед. Попита за името му, кимна, когато той й го съобщи, и после го въведе в просторна дневна с високи прозорци и две огромни камини. В едната гореше огън. До него седеше Корки в люлеещ се стол. Той се обърна при влизането на Меткалф.

Коркоран изглеждаше още по-блед, още по-съсухрен от предишния път. Дали стресът от войната, от операцията „ВОЛФСФАЛЕ“ го беше състарил? Или напрежението от загубата на агентите на терен, „перлите в короната“, както ги наричаше? Слуховете за здравословното му състояние май имаха основание. Корки наистина изглеждаше болен, при това само за няколко седмици състоянието му видимо се бе влошило.

— Стивън Абърнати Меткалф — обяви Корки с висок, но твърд глас. — Ти никога не преставаш да ме удивляваш.

Върху лицето на стария заигра призрачна усмивка, докато ставаше на крака. В пепелника до него гореше цигара, димът се виеше из въздуха.

— Това похвала ли е? — попита Меткалф, доближавайки, за да стисне ръката на Корки. — Или укор.

Миризмата на „Пепър Минт Лайфсейвърс“ се носеше от костюма от туид на Корки толкова силно, колкото и от запалената цигара.

Корки замълча за миг и се замисли.

— Мисля, че и двете. Не бях сигурен, че ще се справиш.

— Не беше никак лесно да се уреди полет от Хелзинки, трябва да призная — каза Меткалф и се настани в тапицирано в брокат кресло в другия край на камината.

— О, това бе последното нещо, за което се безпокоях. Говоря за Москва. Много неща се провалиха.

Корки се обърна към огъня отново, този път заровичка с ръжен. В огъня имаше нещо примитивно, нещо първично, което успокояваше Меткалф. Старият шпионин много си падаше по театъра, постановките. Меткалф не се съмняваше, че Корки е избрал тази къща с нейните камини, средновековна църковна архитектура и удобни мебели, с разположението й на калдъръмената уличка в Алтщат, тъй като тя караше посетителите да се чувстват спокойно, предразполагаше ги да изповядват греховете си.

— А много от нещата станаха, както бяха планирани — каза Меткалф, усещайки как у него се надига гняв. — Не че въобще си направи труда да ме уведомиш за плановете.

— Стивън — започна Коркоран предупредително.

— Налагаше ли се да ме излъжеш за причината, поради която ме изпрати в Москва? А после и за документите, които искаше Лана да предаде на Фон Шюслер? Или може би лъжата е втората природа за теб? Не можеш да устоиш.

— Знам, че ти е било тежко — каза Коркоран съвсем спокойно, взирайки се в огъня. — Онова, което е съществувало между вас, се върна, нали? Нещото, заради което ти беше толкова трудно, е същото нещо, което гарантираше, че тя ще направи онова, което поиска от нея. Искаш да знаеш защо те излъгах. За това, Стивън. Точно заради това.

— Говориш безсмислици.

Коркоран въздъхна.

— Ако знаеше, че ще я използваш по този начин, никога нямаше да можеш да я спечелиш отново. Само автентичността може да поддържа пламъка на любовта. Излъгах те, Стивън, така не ти се наложи ти да я лъжеш. Поне не отначало.

Меткалф замълча за миг, мислите му блуждаеха. Не знаеше какво да каже. Искаше да се освободи от гнева, който му пречеше да мисли ясно.

— Стивън, ти не си наясно и с половината от онова, което става. Нещата са много по-опасни, отколкото съзнаваш.

— Трудно ми е да повярвам, Корки. Аз бях там. Бях на проклетата „Лубянка“, за Бога!

— Знам.

— Знаеш? Откъде, по дяволите…? Само не ми казвай, че имаш източник в НКВД.

Корки подаде на Меткалф купчина листа. Беше разузнавателен доклад. Меткалф го прегледа. Прочете го бързо и се смути. Беше подробен доклад за разпитите на Меткалф на „Лубянка“, включително частична възстановка на разговора му със следователя от НКВД.

— Какво, по дяволите, е това, Корки? Имаш източник на „Лубянка“?

— Ще ми се да е вярно. Не, уви, имаме източник на една крачка от там.

— Какво означава това на „една крачка“?

— Шегувам се. Напоследък успяваме да прехващаме радиограмите на агенти от Абвера. Това в ръцете ти е дешифрирай текст на една от тях.

— Това означава ли, че Абверът има агент на „Лубянка“?

Корки кимна.

— Очевидно, при това много добър.

— Господи! — Меткалф се обърна и се вторачи в Корки. — Това означава ли, че знаят за връзката ни с Лана?