Предателството „Тристан“

— Дай ми тази възможност — призна Меткалф. — И ти обещавам да направя най-доброто.

— Нещата не опират до правене на най-доброто, Стивън. Става дума за това да гарантираме резултат.

— Разбирам — каза Меткалф. — Остави на мен.

Погледът на Коркоран проникваше като рентгенов лъч, той сякаш се опитваше да види душата на Меткалф. Накрая каза:

— Чип Нолън е отседнал в „Белвю Палас“. Може да ти достави необходимите документи.

Алфред Коркоран седеше пред камината, взираше се в огъня и пушеше. Той беше изненадан, да не кажем раздразнен донякъде, да открие, че Стивън Меткалф е още жив. Бяха убили Амос Хилиард, преди той да успее да елиминира риска за сигурността, която представляваше Меткалф.

Но Коркоран се гордееше с това, че е неизчерпаемо прагматичен човек. Той вярваше, че успешните операции изискват непрекъснати импровизации. Така да бъде. Преценката на Меткалф за руската балерина вероятно беше правилна. Нека отиде в Берлин и да се опита да спаси операция „ВОЛФСФАЛЕ“. Така дори нещата се нареждаха по-добре.

Прислужницата швейцарка влезе в стаята със сребърен поднос и му наля чаша горещ чай, който изпускаше пара.

— Благодаря, фрау Шибли — каза той.

Толкова много внимаваше с организацията на нещата в Берн, че дори поиска от Чип Нолън да провери биографията на клетата аусфрау. И все пак човек не можеше да е и прекалено внимателен.

Протегна се за телефона, набра „Белвю Палас“ и поиска да го свържат със стаята на Чип Нолън.

„Белвю Палас“ се намираше високо над реката Аар на „Кохергасе“, откъдето се откриваха просторни, великолепни гледки. Апартаментът на Нолън беше не по-малко просторен и великолепен — факт, който Меткалф не се поколеба да изтъкне пред човека на ФБР.

— Дж. Едгар Хувър явно ви плаща доста добре, момчета — подразни Меткалф дребното, чорлаво човече.

Чип го наблюдаваше внимателно, кафявите му очи сякаш гледаха лошо.

— Господин Хувър признава колко е важно разузнавателната дейност на Бюрото да се разрасне по целия свят… Джеймс. Така се казваш, нали? Джеймс?

За миг Меткалф се обърка, после се сети, че човекът на ФБР не беше изцяло в играта и че свещената за Корки херметизация диктуваше той да не знае истинската самоличност на агентите му.

— Нещо такова — отговори Меткалф.

— Нещо за пиене? — попита Нолън, отправяйки се към бара. — Уиски? Джин? Или предпочиташ водка след посещението си в Майка Русия, а?

Меткалф го погледна и забеляза циничната усмивка по лицето на агента от ФБР.

— За мен нищо, благодаря.

Нолън си наля скоч.

— Ходил си там и преди, нали?

— В Русия ли? — Меткалф сви рамене. — Няколко пъти.

— Това е добре, сега се сещам. Ти говориш руски, нали?

— Малко.

— Харесва ли ти?

— Дали ми харесва, кое? Русия?

— Социалистическата утопия. Какво беше казал онзи тип: „Бях в бъдещето, всичко е наред.“

— Ако това е бъдещето — прекъсна го Меткалф, — чака ни беда.

Нолън се изхили, явно успокоен.

— Това, че го казваш, е добре. Но начинът, по който Корки говори за руснаците, понякога ме кара да си мисля, че е малко мекушав към тях.

— Едва ли. Мисля, че в момента той просто се страхува повече от нацистите.

— Да бе, този предполагаем страх напоследък направи доста американци червени.

— Никой, който е виждал Русия на Сталин отблизо, имам предвид на живо, който е виждал какво прави тази система с човешките същества, не би станал комунист.

— Браво — каза Нолън, сочейки с чашата си към Меткалф. — Кажи го на твоите приятелчета от социалния регистър.

— Кои например?

— Момчетата на Корки. Срещал съм неколцина от тях. Всичките се кахърят единствено за Хитлер и за нацистите, фашизма… А въобще не са си помислили какво би станало, ако чичо Джо загуби, а Кремъл победи. Тогава със сигурност няма да има социален регистър, повярвай ми. Тия дендита ще садят репички в Новосибирск.

Той остави чашата.

— Добре, трябва да стигнеш до Берлин, разбрах, а легендата ти от Париж прецака ли се?

— Предполагам. При всички случаи нямам намерение да проверявам.

— Берлин, а? Сега играеш с големите батковци.

— Какво те кара да говориш така?

— Мислиш си, че с НКВД е трудно. Почакай да разбереш как стоят нещата с Гестапо. Те въобще не си поплюват.

— Аз се оправях с тях в Париж.

— Париж е детска градина, Джеймс. Париж е нищо. В Берлин всичко е в ръцете на Гестапо. Позволи ми да те предупредя, че там трябва да си опичаш акъла и да си пазиш задника. Там няма да има ходене насам-натам и цуни-гуни с жени.

Меткалф сви рамене.

— Задачата ми е съвсем конкретна.

— Кое?

— Задачата ми.

— Не мога да ти помогна, ако не ми съобщиш някакви подробности.

— Нали не си забравил свещения принцип на Корки.

— Херметизацията само може да помогне да те убият, Джеймс. Виж колко много от момчетата на Корки гушнаха букета миналия месец само защото ги държеше изолирани, без свръзка. Аз често пътувам до Берлин, мога да ти бъда от полза там.

— Благодаря за предложението, но единствено ми трябват документи за самоличност.

— В твой стил. — Нолън отключи метална каса и измъкна от нея кожена папка. — Винаги съм казвал, че човек най-добре може да се скрие на открито. Добре, ти си американски банкер в Базел. Уилям Куилиган.