Предателството „Тристан“

— Ни най-малко. Това е прогноза, предупреждение. Говорим за връщане към оръжейната надпревара, която вече съсипа страната ви. За смъртта на стотици хиляди ваши сънародници в граждански войни по света. Не е изключено и ядрена катастрофа. Гарантирам ви, че Вашингтон ще направи всичко по силите си да ви изолира.

— Наистина — каза студено Диригента.

— Наистина. Ще бъдете изолирани. Търговският обмен, от който толкова много се нуждаете, ще намалее. Ще спрат продажбите на зърно и народът ви ще гладува, а бунтовете в резултат на всичко това ще хвърлят Русия в хаос, който не можете да си представите. Току-що разговарях със съветника по въпросите на националната сигурност на президента на САЩ, така че дори мисията ми тук да е неофициална, имам подкрепата на властите, уверявам ви.

Диригента седна по-напред и подпря ръцете си върху бюрото.

— Ако Америка смята, че може да се възползва от сегашните разногласия в съветското ръководство и да ни заплашва, допускате голяма грешка. В мига, в който предприемете някаква стъпка срещу нас, където и да било по света, няма да се поколебаем да използваме всичко, с което разполагаме, всяко оръжие от арсенала ни.

— Вие не ме разбирате — прекъсна го Меткалф.

— Не, сър, вие не ме разбирате. Не бъркайте вълненията в Москва със слабост.

Той посочи към ядреното куфарче.

— Не сме слаби и няма да се спрем пред нищо да защитим интересите си.

— Не се съмнявам в това, а и не е в наш интерес да проверяваме вашата решимост. Онова, което искам да кажа, е, че все още не е твърде късно да се отдръпнете от бездната и че само вие можете да го сторите. Предлагам ви да свикате членовете на вашия Извънреден комитет и да им кажете, че оттегляте подкрепата си за тях. Без вас техните планове ще пропаднат.

— А после какво, посланик Меткалф? Обратно в хаоса?

— Никога вече не можете да се върнете в миналото. Сега всичко е различно. Но можете да помогнете за истинска, мирна промяна. Чуйте, никой не може да седи върху трон с щикове.

Мъжът, известен като Диригента, се разсмя.

— Казвате, че познавате страната ми. Но явно не знаете, че в Русия най-опасен е хаосът. Липсата на ред е най-голямата заплаха за нашето благоденствие.

— Ще е нужен огромен кураж от ваша страна, ако оттеглите подкрепата си за тях — продължи да упорства Меткалф.

— Но ако го направите, можете да разчитате на нашата подкрепа. Ще ви предпазим — обещавам ви. Имате думата ми.

— Вашата дума! — присмя се Менилов. — И защо трябва да ви вярвам? Ние не значим нищо един за друг — ние сме две подводници, които се разминават в океана.

— Така изглежда на пръв поглед. Нека да ви разкажа една история.

— Мисля, че откакто сте тук, все това правите — разказвате ми истории. Всичките съм ги чувал, г-н посланик. Всички до една.

— Моите уважения — отговори Меткалф, — но точно тази не сте я чували.

32

Берн, Швейцария, ноември 1940 г.

Швейцарската столица, много по-тиха и не така космополитна като по-прочутите си посестрими Цюрих и Женева, беше построена върху стръмен нос от скали, естествена геологична крепост, заобиколена от три страни от заграждение с ров, чиято роля изпълняваше река Аар. Старата част на града, Алтщат, беше лабиринт от калдъръмени улички и тесни проходи. До „Казиноплац“ в Алтщат, се намираше улица „Херенгасе“. Номер 23 беше последната от дълга редица къщи от четиринайсети век, стара бюргерска къща, чийто заден двор стигаше до бреговете на Аар под формата на терасовидни лозя. Високо горе се виждаха бернските планини.

Именно там бе отседнал Алфред Коркоран. Беше новата му оперативна база сега, когато шпионажът във военно време набираше ход.

Пътуването на Меткалф през финландската граница беше мъчително. На гарата в Ленинград го посрещна възрастна семейна двойка, както Кундров обеща. Оставиха го в гората извън града. Двайсет минути по-късно спря камион, чийто шофьор поиска тлъста сума още преди да загаси мотора. Камионът беше натоварен с десетина резервоара за гореща вода, предназначени за Хелзинки: търговията продължаваше въпреки войната. Единият от резервоарите беше хитро преправен, с дупки, пробити на върха и в дъното, за да влиза въздух. Имаше и подвижен панел със същата цел, изрязан на върха с ножовка. На Меткалф му приличаше на ковчег. Но въпреки това, поверявайки живота си в ръцете на човек, когото не беше виждал и когото едва ли щеше да види до края на живота си, Меткалф влезе в празния метален резервоар.

Проверката на съветско-финландската граница мина през пръсти. Малко след това камионът спря и шофьорът му поиска допълнително сто рубли за прекарването през границата — „за притесненията“, както се изрази.

Меткалф плати.

От летището Малмьо в Хелзинки полетите за Берн, Швейцария, бяха съвсем малко, но богат бизнесмен с връзки, който беше готов да плати цената, винаги можеше да уреди нещо.

На „Деренгасе“ в старата част на Берн Меткалф изпълни инструкциите на Корки и стигна до задната врата на къщата, скрита сред асми. Видя, че посетителите могат да влизат и излизат незабелязано.