Прелестен хаос

— О, не се притеснявай. Този път ще го довършим. — Ейбрахам извади лъскав златен часовник от малкото джобче на костюма си и го погледна. — Но първо трябва да убия Единия, който е двама.

Откъде знае кой е той, Лена?

Не използвай келтската нишка. Тя може да те чуе.

Стиснах силно ръката на Лена, без да обръщам внимание, че по кожата ми вече се образуваха мехури от изгорялото.

— Нямаме представа за какво говориш.

— Не ме лъжи, момче! — извика Ейбрахам и насочи бастуна си обвинително към мен. — Да не смяташе, че няма да разберем?

Сарафина се взираше в очите на Лена. Не ги беше видяла в нощта, когато призова Седемнайсетата луна. Тогава бе като затворена в някакво тъмно чародейско полусънно състояние.

— Все пак притежаваме „Книгата на луните“.

В небето се разнесе гръмотевица, но дори ядосана — а аз знаех, че е много ядосана! — Лена не успя да предизвика дъжд.

— Може да задържите книгата. Тя не ни е нужна, за да създадем новия Ред.

На Ейбрахам не му допадаше да го предизвикват, особено от чародеец, който бе наполовина Светлина.

— Не. Права си, малко момиченце. Нужен ви е Единият, който е двама. Но ние няма да му позволим да се принесе в жертва. Ще го убием преди това.

Опитах се да отпратя мислите си в онази част на съзнанието ми, която можех да заключа от Лена, защото ако тя знаеше какво си мислех, и Сарафина щеше да го знае. Но дори и там едно и също подозрение продължаваше да си проправя път навън.

Те смятаха, че това е Лена.

И щяха да я убият.

Опитах се да я избутам зад себе си. Но в мига, в който помръднах, Ейбрахам протегна ръката си. Краката ми се отлепиха от земята и бях отпратен назад, хванат в желязна хватка, която притискаше гърлото ми. Ейбрахам започна да свива ръката си и аз усетих как невидимата ръкавица се свива около врата ми.

— Причини ми достатъчно проблеми не за един, а за два човешки живота. Това ще приключи сега.

— Итън! — изпищя Лена. — Остави го на мира!

Но ръката само се сви още по-здраво. Усещах, че започва да смачква гръкляна ми. Тялото ми се извиваше и тресеше, и си спомних Джон в Тунелите, когато беше с Лена. Същото потръпване, което не можеше да контролира. Така ли се чувстваше човек, когато е в хватката на Ейбрахам Рейвънуд?

Лена се затича към мен, но Сарафина щракна с пръсти и около нея избухна съвършен огнен кръг. Напомни ми за бащата на Лена, стоящ по средата на пламъците, докато Сарафина го наблюдаваше как умира.

Лена вдигна ръка и Сарафина политна назад. Удари се силно в земята, плъзгайки се по нея и разпръсквайки пръст край себе си с такава скорост, че човешкото око дори не можеше да я проследи.

Изправи се и изтупа калната си рокля с окървавените си ръце.

— Някой се е упражнявал — усмихна се тя. — Аз също.

Направи кръг с ръка и втори огнен кръг заобиколи първия.

Лена! Махай се оттам!

Не можех да кажа думите на глас. Нямах достатъчно въздух.

Сарафина пристъпи напред.

— Няма да има нов Ред. Вселената вече доведе Мрака в смъртния свят. Но нещата ще стават още по-зле.

Светкавица разсече синьото небе на Каролина, спусна се над старата каменна арка и я разби на пух и прах. Навсякъде се разлетяха малки камъчета. Златните очи на Сарафина искряха. Погледнах към Лена — същото ставаше и с нейните. Пламъците от външния кръг около нея се разширяваха и вече докоснаха пламъците от вътрешния кръг.

— Сарафина! — извика Ейбрахам. — Престани с тези игрички! Убий я, или аз ще го направя.

Сарафина пристъпи величествено към Лена, роклята й се вееше около глезените й. Четирите конници на Апокалипсиса бяха нищо в сравнение с нея. Тя беше въплъщение на яростта и отмъщението, на чистия гняв и злото в прелестно извратена човешка форма.

— За последен път ме унижаваш.

Над нас небето започна да се смрачава, превръщайки се в един-единствен плътен черен облак. Опитах да се отскубна от свръхестествената хватка, но всеки път щом помръдвах, ръката на Ейбрахам стискаше по-здраво гърлото ми. Беше ми трудно да държа очите си отворени. Продължавах да мигам и се мъчех да не припадна.

Лена протегна отворените си длани над огъня и кръгът започна да се отдръпва от нея. Пламъците не угасваха, но се движеха според нейната воля.

Черният облак следваше Сарафина и се виеше над главата й. Премигвах упорито в опитите си да се концентрирам. Изведнъж осъзнах, че това, което следваше Сарафина, не бе гръмотевичен облак.

Беше вихрушка от Бесове.

Сарафина надвика съскащия огън.

— На първия ден имаше Тъмна материя. На втория от нея се появи Бездната, на третия оттам се надигна Мрачният огън. На четвъртия ден от дима и пламъците се родиха всички сили. — Спря точно до очертанията на пламтящия кръг. — На петия Лилум, Царицата на демоните, се надигна от пепелта. И на шестия бе създаден Редът, за да крепи баланса на енергията, която не познава граници. — Косата на Сарафина започна да се пърли от жегата. — И на седмия дойде Книгата.