Прелестен хаос

Така беше — почти метър. Лена се притесняваше, но аз знаех, че Линк бе мечтал за този момент през целия си живот.

Да.

И тича прекалено бързо.

А-ха.

Няма ли да направиш нещо?

Не.

Нищо нямаше да го спре. Вече се бе разнесла мълвата, че през лятото Линк е тренирал и е подобрил страхотно играта си и сякаш половината училище бе дошло да се увери с очите си. Не можех да реша дали това е доказателство колко скучен бе животът ни в Гатлин, или колко зле се справяше новият Линкубус със смъртния си камуфлаж.

Савана водеше мажоретките. Това беше и тяхна тренировка. Но никой не очакваше новите упражнения на Савана. От израженията на Емили, Еден и Шарлот бе ясно, че и те не ги очакваха. Емили дори не благоволи да стане от пейката.

От страничната линия Савана подскачаше почти толкова високо, колкото и Линк.

— Дайте ми „Л“!

— Това не е истина! — ахна Лена и за малко да си изплюе содата.

Виковете на Савана се чуваха из целия салон.

— Дайте ми „И“!

Поклатих глава.

— О, истина е. При Савана Сноу винаги всичко е много, много сериозно.

— Дайте ми „Н“!

— Никога няма да чуем края на това — каза Лена и погледна към Ридли.

Тя дъвчеше толкова интензивно дъвката си, сякаш бе от онези, никотиновите, с които се опитваш да откажеш цигарите. Колкото повече Савана подскачаше, толкова по-яростно дъвчеше Ридли.

— Дайте ми „К“!

— О, моля те, дай ми почивка.

Ридли изплю дъвката и я залепи под пейката. Преди да я спрем, успя да прескочи предните редове на скамейките и се запъти към игрището — със супервисоките си сандали, розовите кичури в косата, черна кожена пола и всичко останало.

— О, не… — Лена се надигна, но аз я дръпнах надолу.

— Не можеш да я спреш.

— Какво прави тя?

Лена извърна поглед, не можеше да гледа.

Ридли вече говореше със Савана, сложила ръце на колана с отровното насекомо на катарамата — приличаше на гладиатор, готов за битка. В началото се напъвах да чуя какво си говорят, но после те закрещяха, така че не се наложи.

— Какъв ти е проблемът? — викаше Савана.

Ридли се ухили.

— Никакъв… О, чакай. Ти.

Савана пусна помпоните си на пода.

— Ти си боклук. Ако искаш да завлечеш някой друг в своята миризлива дупка, давай. Но Линк е един от нас.

— Работата е там, Барби, че вече съм го завлякла и тъй като се опитвам да бъда мила, приеми това като предупреждение. Разкарай се, преди да пострадаш.

Савана скръсти ръце на гърдите си.

— Накарай ме.

Явно щяха да имат нужда от рефер.

Лена закри очите си.

— Сбиха ли се?

— Ъъъ… по-скоро маршируват, така мисля… — Дръпнах ръката на Лена. — Трябва да го видиш сама.

Ридли беше пъхнала единия си палец в колана си, с другата ръка размахваше някакъв помпон. Мажоретките стояха точно пред нея и се катереха една върху друга в стандартната си пирамида — начело със Савана.

Линк спря да тича. Всички спряха.

Лена, не знам дали това е подходящото време за отмъщение.

Лена най-накрая свали ръка от очите си.

Аз не правя нищо. Някой друг е.

Савана се усмихваше в основата на пирамидата. Емили се мръщеше, докато се катереше към върха. Другите момичета правеха движенията си съвсем механично. Ридли размахваше помпона над главата си.

Линк дриблираше на място с топката и чакаше — като всички нас, които познавахме Ридли — ужасното нещо, което още не се бе случило, но неминуемо щеше да последва.

Лена, мислиш ли, че Рид…

Невъзможно е. Вече не е чародейка. Няма никакви сили.

Ридли размаха небрежно помпона си.

— Дайте ми „Р“…

Емили се разклати на върха на пирамидата.

Ридли се провикна отново, този път по-силно.

— Дайте ми… „И“!

През мажоретките видимо премина някакъв трепет, сякаш се канеха да направят вълна.

— И така, да продължим с „Д“!

Ридли пусна помпона. Очите на Емили се разшириха. Линк задържа топката в едната си ръка.

— Как да продължим нататък, мажоретки? — провикна се Ридли.

Лена…

Тръгнах напред, за да спра това, каквото и да бе.

— Рид? — изкрещя Линк, но тя не погледна към него.

Лена прескачаше скамейките и вече бе на половината път до игрището.

Ридли, не!

Бях точно зад нея, но нямаше как да го спрем.

Пирамидата се строполи върху Савана.

* * *

След това всичко стана много бързо, сякаш Гатлин искаше да придвижи станалото от сензационна новина в графата на миналите истории. Линейката дойде и отведе Савана в болницата в Съмървил. Хората казваха, че Емили не е загинала като по чудо, след като е паднала от върха. Половината училище повтаряше като мантра израза „гръбначно увреждане“, но това бе само слух, защото изглежда Емили си беше напълно здрава. Беше се приземила върху Савана и това бе смекчило удара — сякаш Савана се бе жертвала за доброто на отбора. Така поне твърдяха хората.