Прелестни създания

— Никога няма да ти го позволи, Лена — прекъсна я Макон. — Дори да беше възможно, тъмните чародейци презират смъртните. Никога няма да позволят кръвната им линия да бъде разводнена от смъртна кръв. Това е една от основните причини за разделението помежду ни.

— Вярно е, но в този случай, Лена, сме готови да направим изключение, като се има предвид другата алтернатива. И открихме начин това да стане. — Сарафина сви рамене. — По-добре е от смъртта, в края на краищата.

Макон погледна към Лена.

— Готова ли си да убиеш цялото си семейство, за да бъдеш с Итън? Леля Дел? Рийс? Риан? Баба си?

Сарафина разтвори широко ръце, прелъстително, сякаш за да демонстрира мощта си.

— След като се преобразиш, дори няма да ти пука за тези хора. И ще имаш до себе си мен, твоята майка, чичо си и Итън. Не е ли той най-важният човек в живота ти?

Очите на Лена помръкнаха. Дъжд и мъгла се виеха около нея. Беше толкова шумно, че гърмежите от битката при Хъни Хил почти не се чуваха. Бях забравил, че тази нощ можем случайно да станем жертви на още една битка, която се водеше наблизо.

Макон сграбчи Лена с двете си ръце.

— Тя е права. Ако се съгласиш да го направиш, няма да изпитваш угризения, защото вече няма да бъдеш ти. Човекът, който си сега, ще бъде мъртъв. Но пропуска да ти каже една малка подробност — че няма да си спомняш чувствата си към Итън. След няколко месеца сърцето ти ще бъде така изпълнено с мрак, че той няма да означава нищо за теб. Призоваването има изключително силен ефект върху Самородните. Може дори да го убиеш със собствената си ръка. Да, ще бъдеш способна на това. Не е ли вярно, Сарафина? Кажи на Лена какво се случи с баща й, след като си такъв защитник на истината и честността.

— Баща ти те открадна от мен, Лена. Станалото беше нещастен случай, инцидент.

Лена беше изпаднала в пълен шок. Едно е да чуеш, че майка ти е убила баща ти, от мисис Линкълн на среща на Дисциплинарния комитет, съвсем друго — да разбереш, че това е истина. Макон се опита да използва момента.

— Разкажи й, Сарафина. Обясни й как баща й изгоря до смърт в собствения си дом, след като ти лично предизвика пожара. Всички знаем колко много обичаш да си играеш с огъня.

Очите на Сарафина искряха от ярост.

— През последните шестнайсет години се намесваше прекалено много в живота на Лена, Макон. Мисля, че е време да спреш.

Изневиделица Хънтинг се появи на сантиметри до Макон. Вече изглеждаше много по-малко като човек и много повече като това, което беше в действителност. Демон. Правата му черна коса беше щръкнала нагоре като козината на гърба на вълк преди да нападне, ушите му се бяха изострили, а устата му се превърна в муцуна. После той просто изчезна, дематериализира се.

Появи се след миг точно зад Макон, толкова бързо, че дори не бях сигурен дали съм го видял. Макон сграбчи брат си за якето и го запрати към едно дърво. Досега не бях осъзнавал напълно колко беше силен. Хънтинг направо излетя, но вместо да се разбие в дървото, се приземи на крака миг преди това и се претърколи по земята. В същия миг Макон изчезна и се появи зад гърба му. Сграбчи го отново и захвърли тялото му напред толкова силно, че в земята се отвори дупка. Хънтинг остана да лежи долу, а Макон се обърна, за да погледне Лена. В същата секунда Хънтинг се изправи на крака с усмивка на лицето. Изкрещях, за да предупредя Макон, но гласът ми беше заглушен от разбеснелия се над нас ураган. Хънтинг изръмжа зловещо и заби зъбите си в гърба на брат си като бясно куче.

Макон извика, дълбок гърлен звук, и се разтвори във въздуха. Изчезна. Хънтинг явно се беше вкопчил здраво в него, защото също изчезна, а когато се появиха в края на поляната, все още висеше на гърба му със забити зъби.

Какво правеше? Хранеше ли се от брат си? Не знаех дори дали това е възможно. Но каквото и да вземаше от него Хънтинг, това явно изтощаваше силите на Макон. Лена изпищя. Ужасен, смразяващ кръвта писък.

Хънтинг се отдръпна от тялото на Макон. Макон лежеше в калта, а дъждът се изливаше върху него. Чу се гърмеж от оръдеен изстрел. Потръпнах, осъзнавайки колко наблизо тече битката. Възстановката се приближаваше към нас, в посока към „Грийнбриър“. Войските на Конфедерацията се готвеха за последния си удар.

От гъсталака се чу ръмжене, различно и едновременно с това познато. Бу Радли. Той се хвърли, лаейки, срещу Хънтинг, за да защити господаря си. Точно в мига, в който щеше да го захапе, тялото на Ларкин започна да се извива, превръщайки се в купчина змии, препречващи пътя на Бу към Хънтинг. Змиите съскаха и се увиваха една в друга. Бу не осъзнаваше, че те са просто илюзия и може да мине през тях. Отстъпи с гневно ръмжене, което даде на Хънтинг възможността, от която се нуждаеше. Той се дематериализира отново, появи се внезапно зад Бу и го удари с нечовешката си сила. Кучето се разтресе, докато безуспешно се опитваше да се бори с Демона. Хънтинг беше прекалено силен. Той захвърли встрани изнемощялото кучешко тяло точно до все още безжизнения Макон. Бу беше вцепенен. Кучето и господарят му лежаха в калта безмълвни.

— Чичо Макон! — изпищя Лена.