Читаем Прелестни създания полностью

Досега не бях осъзнавал напълно срещу какво се борим. Най-мрачният жив чародеец на този свят. Ридли изглеждаше безобидна в сравнение с нея. Нищо чудно, че Лена се страхуваше до смърт от този ден.

Сарафина погледна отново към… дъщеря си.

— Може да си мислиш, че нямаш майка, Лена, но това е така само защото баба ти и чичо ти те отнеха от мен. Винаги съм те обичала. — Бях объркан от това колко лесно Сарафина минаваше от една емоция към друга, от искреност и съжаление към отвращение и презрение.

Очите на Лена бяха изпълнени с огорчение.

— Затова ли се опита да ме убиеш, майко!

Сарафина се опита да си придаде угрижен или може би изненадан вид. Беше трудно да се определи точно, защото изражението й беше толкова неестествено, толкова принудено.

— Така ли са ти казали? Просто исках да се свържа с теб, да поговорим. Ако ги нямаше всички онези заклинания и установени граници, моите опити нямаше да ти причинят никаква вреда. И те бяха наясно с това. Естествено, разбирам тяхното притеснение. Аз съм тъмен чародеец, Катаклист. Но, Лена, ти знаеш — както и всички останали, че не съм имала избор. Така е било предопределено да стане. Това не променя чувствата ми към теб, ти си единствената ми дъщеря.

— Не ти вярвам! — изкрещя Лена. Но изглеждаше несигурна, сякаш вече не знаеше на какво да вярва.

Погледнах часовника си. 9:59. Два часа до полунощ.

Линк се свлече до дървото, хванал се за главата с ръце. Не можех да откъсна поглед от мисис Линкълн, която продължаваше да лежи на тревата. Лена също гледаше към нея.

— Тя не е… знаеш… Нали? — Трябваше да разбера. Заради Линк.

Сарафина се постара да изглежда изпълнена със състрадание. Но личеше, че е изгубила интерес към Линк и към мен, което не беше добре за нас.

— Скоро ще се върне към предишното си жалко състояние. Доста противна женица. Не се интересувам от нея, нито от момчето й. Исках само да покажа на дъщеря си истинската природа на смъртните. Колко лесно можеш да им повлияеш, колко са отмъстителни… — Обърна се към Лена. — Само няколко думи от мисис Линкълн и виж как целият град се настрои срещу теб. Ти не принадлежиш на техния свят. Принадлежиш на мен.

Сарафина погледна към Ларкин.

— Като говорим за жалки състояния… Ларкин, защо не спреш вече с глупостите?

Ларкин се усмихна, затвори очи и изпъна ръцете си нагоре и встрани, сякаш се протягаше след дълга дрямка. Когато отвори очите си, в него имаше нещо различно. Мигна няколко пъти и с всяко мигане очите му се променяха. Почти се виждаше как се пренареждат молекулите му. Ларкин се преобразяваше, докато накрая на неговото място се появиха куп змии. Те започнаха да се увиват и усукват една върху друга и в един момент от купчината отново се оформи човешко тяло. Гърмящите съскащи змии се превърнаха в ръце и пред нас пак застана самият Ларкин. И после повдигна клепачи. Но вместо зелените му ириси, които бях свикнал да виждам, той ни гледаше със същите златисти очи като на Сарафина и Ридли.

— Зеленото никога не е било моят цвят. Едно от предимствата да бъдеш Илюзионист.

— Ларкин? — Сърцето ми спря за миг. Той беше един от тях, тъмен чародеец. Мрак. Положението беше по-лошо, отколкото си мислех.

— Ларкин, какво си ти? — Лена изглеждаше объркана, но само за секунда. — Защо?

Но отговорът беше пред нас, в златистите очи на Ларкин.

— Защо не?

— Защо не? Ами не знам… Може би заради семейната лоялност, заради близките ти?

Ларкин завъртя глава, а дебелата златна верига около врата му се превърна в змия с изваден и съскащ към нас език.

— Никога не съм си падал много по семейните ценности.

— Предаде всички, дори собствената си майка. Как можеш да живееш така?

Ларкин подаде напред езика си. Змията изпълзя в устата му и изчезна. Той я погълна.

— Много по-забавно е да си Мрак, отколкото Светлина, братовчедке. Ще видиш. Ние сме такива, каквито сме. Предопределено ми е да бъда това, което виждаш. Няма защо да му се противопоставяш. — Езикът му потрепери, вече раздвоен като на змията вътре в него. — Не разбирам защо вдигаш толкова шум. Виж Ридли. Прекарва си страхотно.

— Предател! — Лена побесня. Над главите ни се чу силен тътен и дъждът се усили.

— Не само той е предател, Лена. — Сарафина пристъпи към нея.

— За какво говориш?

— Твоят любим „чичо Макон“. — Звучеше нажалено и беше ясно, че не е простила на Макон за това, че е откраднал дъщеря й от нея.

— Лъжеш.

— Той те е лъгал. През цялото време. Накарал те е да вярваш, че съдбата ти е предопределена, че нямаш избор. Че тази нощ на твоя шестнайсети рожден ден, ще бъдеш Призована да станеш Мрак или Светлина.

Лена разтърси невярващо глава. Повдигна ръцете си нагоре. Чу се гръм, дъждът вече се изливаше като порой, почти не се виждаше нищо наоколо. Лена крещеше, за да я чуем.

— Така се случва винаги. Това стана с Ридли, с Рийс… с Ларкин.

— Права си, но ти си различна. Тази нощ няма да бъдеш Призована. Трябва сама да се Призовеш.

Думите отекнаха силно във въздуха. Призови се сама. Сякаш те самите можеха да спрат времето.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме