Прелестни създания

Първият учебен ден в Гатлин винаги протича по един и същи начин. Учителите, които познават всички ни от църквата, решават дали сме тъпи или умни още докато сме в детската градина. Аз бях умен, защото моите родители бяха университетски професори. Линк беше глупав, защото веднъж в часа по вероучение накъса страници от Библията и ги метна на топка по време на коледното шествие. Тъй като аз бях умен, получавах добри оценки. Тъй като Линк беше глупав, получаваше лоши. Предполагам никой не си правеше труда дори да чете писмените ни работи. Понякога пишех пълни безсмислици по средата на докладите си, за да видя дали учителите ми ще кажат нещо. Никой никога не го направи.

За нещастие този принцип не важеше при тестовете. В първия час по английска литература тази година установих, че седемдесетгодишната ни учителка, която наистина се казваше мисис Инглиш, очакваше да сме прочели „Да убиеш присмехулник“7 през лятото, така че се провалих на теста. Направо супер. Бях чел книгата две години преди това. Беше една от любимите на майка ми, но две години са много време, затова подробностите ми се губеха.

Един малко известен факт за мен: чета постоянно. Книгите са единственото средство, което ме изкарва извън Гатлин, макар и за кратко. На стената в стаята си имам карта на света и всеки път, когато прочета за място, където искам да отида, го отбелязвам там. Ню Йорк дойде със „Спасителят в ръжта“, „Сред дивата природа“ ме отведе в Аляска8.

Когато прочетох „По пътя“, добавих Чикаго, Денвър, Лос Анджелис и Мексико Сити. Керуак всъщност може да те отведе навсякъде. През няколко месеца свързвам местата с линии. Тънка зелена линия, по която ще тръгна на своето пътешествие лятото преди колежа, ако някога въобще се измъкна от този град. Пазя картата и манията си по книгите за себе си. В нашия град книгите и баскетболът не се връзват.

С химията нещата също не тръгнаха добре. Мистър Холенбак ме насади за лабораторните упражнения с най-лошия възможен партньор: Ненавиждащата-Итън-Емили, известна и като Емили Ашър, която ме бе презряла завинаги от танцовата забава миналата година, когато направих грешката да се явя облечен със смокинг и с кецовете си „Чък Тейлър“. Освен това помолих баща ми да ни закара със старото ни „Волво“. Пропуснах да кажа, че бях кавалер на Емили. Вятърът, който духаше през счупения преден прозорец, развали съвършената й накъдрена руса коса, и когато стигнахме до училището, тя приличаше на Мария-Антоанета, станала от сън. Не ми проговори през останалата част от вечерта и изпрати Савана Сноу да ме зареже вместо нея на три крачки от купата с пунш. Общо взето, така свърши всичко.

Историята е постоянен повод за подигравки и забавление на момчетата, които продължават да очакват да се съберем. Те обаче не знаят, че въобще не си падам по мацки като Емили. Тя е хубава, но това е всичко. Като я погледне човек, не изпитва желание да чуе какво ще излезе от устата й. Искам нещо различно, някоя, с която да си говоря за друго, освен за купони и как ще бъде коронясана за кралица на пролетния бал. Момиче, което е умно и забавно или поне подходящ лабораторен партньор.

Може би такова момиче е просто една мечта, но мечтата все пак е нещо по-добро от кошмар. Дори когато въпросният кошмар носи пола на главна мажоретка.

Оцелях след химията, но после стана още по-зле. Очевидно и тази година ще имам часове по американска история, която е единствената история, преподавана в нашето училище. За втора поредна година ще изучавам „Войната на северняшките агресори“ с мистър Лий. Не, няма роднинска връзка с онзи Лий9.

По дух обаче мистър Лий не отстъпва на прочутия генерал на Конфедерацията. Той е един от малцината учители, които ме мразят. Миналата година Линк ме подкокороса и написах доклад, озаглавен „Войната на южняшките агресори“. Лий ме оцени с D10.

Явно все пак някои учители понякога четат това, което пишем.

Седнах на един от задните чинове до Линк, който преписваше трескаво чужди записки от предишния си час — очевидно го беше проспал и сега бързаше да навакса.

— Пич, чу ли?

— Какво да чуя?

— В „Джаксън“ има ново момиче.

— Има един тон нови момичета, глупако. Цял клас от зайци; не си забравил, че така става всяка година, нали?

— Не говоря за зайците. Има ново момиче в нашия курс.

Във всяка друга гимназия ново момиче във втори курс не би било новина. Но това е „Джаксън“ и не сме имали ново момиче в училище от трети клас, когато Кели Уикс се премести тук при баба си и дядо си, след като баща й бе арестуван, защото организирал незаконни хазартни игри в мазето на къщата им в Солт Лейк Сити.

— Коя е?

— Не знам. Втория час имах „Граждански права“ с момчетата от бандата и те знаеха само, че свирела на цигулка или нещо подобно. Чудя се дали е секси.

Мозъкът на Линк функционира само в едно направление, както е при повечето момчета. Разликата е, че при него нагонът излиза директно през устата, без да поспре някъде дори за секунда.

— Значи свири в банда?

— Не, музикантка е. Може би ще открием нещо общо, например любовта към класическата музика.