Прелестни създания

Пържено пиле, картофено пюре със зелен фасул и бисквитен сладкиш — всичко стоеше изстинало и направо втвърдено върху печката, където го беше оставила Ама. Обикновено тя ми пази вечерята топла, докато се върна от тренировка, но не и днес. Бях загазил много. Ама беше бясна, седеше на масата, похапваше от любимите си люти канелени бонбони „Ред Хотс“ и драскаше по кръстословицата в „Ню Йорк Таймс“. Баща ми тайно се беше абонирал за неделното издание, защото кръстословиците в „Звезди и ивици“ имаха прекалено много грешки, а тези в „Рийдърс Дайджест“ бяха твърде малки. Не знам как бе успял да го уреди без намесата на Карлтън Ийтън, който би разтръбил из целия град, че нашето семейство явно се смята за нещо повече от останалите и за твърде добро за „Звезди и ивици“, но татко наистина е готов да направи всичко за Ама.

Тя плъзна чинията към мен и ме погледна, но сякаш без да ме вижда. Започнах да се тъпча бързо с изстиналото пюре и пиле. Няма нещо, което Ама да мрази повече от останала в чинията храна. Опитвах се да се държа на разстояние от специалния й черен молив — втори номер, който използва само за кръстословиците си и държи винаги толкова наострен, че наистина може да ми пробие кожата и да ми пусне кръв. Тази вечер определено имаше шанс да го вкара в действие.

Слушах равномерното барабанене на дъжда по покрива. В стаята нямаше достатъчно звуци. Ама почукваше с молива си по масата.

— Девет букви. Ограничение или болка, причинени вследствие на грешна постъпка.

Погледна ме отново. Загребах още една пълна лъжица с пюре. Знаех какво ще последва.

— Н.А.К.А.З.А.Н.И.Е. Например, ако закъснееш за училище, ще бъдеш наказан да не излизаш от къщи.

Чудех се кой се е обадил да й каже, че съм закъснял. Или по-скоро, кой не се е обадил. Тя подостри молива си в старата си автоматична острилка, която държеше на кухненския плот, въпреки че той нямаше никаква нужда от това. Все още съзнателно отказваше да ме „види“, погледът й се плъзгаше покрай мен, което беше много по-лошо, отколкото ако ме погледнеше сърдито право в очите.

Станах от масата и се приближих до нея. Прегърнах я силно, въпреки че тя се правеше на разсеяна и не ми обърна внимание.

— О, хайде, Ама. Не се сърди. Сутринта валеше много. Не би искала да караме бързо в такова време, нали?

Тя повдигна укорително вежди, но изражението й омекна.

— Е, изглежда, че ще вали до деня, в който подстрижеш тая коса, така че по-добре измисли някакъв начин да стигаш на училище преди звънеца.

— Да, госпожо. — Прегърнах я още веднъж и се върнах при студеното си пюре. — Няма да повярваш какво стана днес в училище. Имаме ново момиче в нашия курс. — Не знам защо й го казах. Предполагам, още не можех да си го избия от главата.

— Смяташ, че не знам за Лена Дюшан? — Задавих се с бисквитената торта. Лена Дюшан. Произнесено с южняшки акцент в унисон с капките дъжд. От начина, по който Ама закръгли буквите в името, звучеше така, сякаш в него имаше една сричка повече — Дюша-ай-н.

— Така ли се казва? Лена?

Ама побутна към мен чаша с шоколадово мляко.

— Да. И не, това не е твоя работа. Не бива да се занимаваш с неща, от които си нямаш понятие.

Ама винаги говори с гатанки и никога не ти казва нещо повече от това, което тя самата иска. Не съм бил в къщата й в Уейдърс Крийк — едно от местата с мрачна слава в нашия окръг, заобиколено най-вече от блата — откакто бях дете, но знам, че повечето хора от града ходят при нея. Ама е най-прочутата гледачка на карти таро не само в Гатлин, но и на стотици километри наоколо, също както майка й преди това и баба й, и прабаба й. Шест поколения гледачки на карти. Гатлин е пълен с богобоязливи баптисти, методисти и петдесетници, но и те не могат да устоят на съблазънта на картите, на възможността да повлияят на хода на своята съдба. Защото именно това вярват, че може да направи една могъща гледачка на карти. И затова Ама е сила, с която всички се съобразяват.

Понякога намирам някой от нейните ръчно приготвени амулети в чекмеджето с чорапите си или висящи над вратата на кабинета на баща ми. Само веднъж я попитах за какво служат. Когато намери някой от тях, татко се шегува с Ама, но съм забелязал, че никога не ги сваля. „По-добре да си в безопасност, отколкото да съжаляваш.“ Предполагам, че има предвид в безопасност от Ама, защото тя може да накара всекиго да съжалява, и то много.

— Знаеш ли нещо друго за нея?

— По-добре гледай себе си. Някой ден ще пробиеш дупка в небето и цялата вселена ще се стовари върху ти. И тогава всички ще имаме голям проблем.

Баща ми се появи в кухнята по пижама. Наля си чаша кафе и си взе кутия с кадаиф от шкафа. Още беше с жълтите тапи за уши, които си слага, за да спи спокойно. Щом е на кадаиф, това означава, че за него „денят“ тепърва започва. Тапите за уши са знак, че има още време до началото му. Започна да яде бързо, както обикновено.

Наведох се към Ама и й прошепнах:

— Какво знаеш?