Преследвана

Не беше въпрос, но въпреки това казах:

— Да.

— Калона не иска да те наранява и предполагам, че когато синът му се върне, ще хвърчат глави.

— Той няма да се върне. Аз го убих. Изгорих го — казах простичко.

— Добре — отвърна той. — Зоуи, ще ми обещаеш ли още нещо?

— Да, но виждам, че не се радваш, когато спазвам обещанията си.

— Ако изпълниш това, ще ме направиш щастлив.

— За какво става дума?

— Обещай ми, че ако се превърна в чудовище като тях, ще изгориш и мен.

— Не мога да ти обещая такова нещо с лека ръка — казах аз.

— Помисли си добре, защото може да ти се наложи наистина да го изпълниш.

Замълчахме отново. Единствените звуци в стаята бяха тихото похъркване на Нала в краката ми и ударите на сърцето на Старк под ухото ми. Той продължи да ме гали по косата и не след дълго, клепачите ми натежаха. Но преди да заспя, трябваше да му кажа още нещо.

— А ти ще направиш ли нещо за мен? — попитах сънено.

— Всичко, което пожелаеш — отвърна Старк.

— Престани да наричаш себе си чудовище.

Ръката му замръзна за момент. Размърда се и миг след това усетих устните му върху челото си.

— Хайде, заспивай вече. Аз ще бдя над теб.

Унесох се в сън под нежното движение на ръката му. Този път Калона не дойде в съня ми.

Двадесет и пета глава

Когато се събудих, Старк го нямаше до мен. Бях бодра и умирах от глад. Протегнах се, прозях се и видях стрелата на възглавницата. Беше я счупил на две, което веднага привлече вниманието ми. „Счупената стрела“. Знаех добре какво символизира счупена на две стрела. „Мир. Край на войната.“ Под стрелата имаше бележка и на нея беше написано името ми. Разгънах я и прочетох:

„Наблюдавах те, докато спеше, и ти изглеждаше напълно спокойна. Ще ми се и аз да се чувствам така. Да затворя очи и да усетя покоя. Но не мога. Не чувствам нищо, когато не съм с теб, а дори тогава единственото, което искам, е нещо, което знам, че никога няма да имам. Оставям ти това.“

Старк

— Какво означава това? — попитах Нала.

Тя кихна, измяука недоволно към мен, скочи от леглото и отиде при купичката си за храна. После се обърна към мен и запреде като бясна.

— Добре, добре. Аз също съм гладна.

Нахраних котката и докато се обличах, се замислих за днешния ден в училище. Бях сигурна, че ще е странно. После използвах машата, за да укротя буйните си кичури, и излязох.

Изтичах надолу по стълбището и влязох в кухнята тъкмо навреме, за да се вредя за любимата ми зърнена закуска. После отидох при близначките, които си шушукаха нещо със събрани глави. Изглеждаха ядосани.

— Здравейте, момичета. — Седнах до тях и напълних догоре купата с шоколадовата зърнена вкуснотия. — Какво става?

Ерин заговори малко по-високо, колкото да включи и моите уши към тези на Шоуни.

— Веднага ще разбереш какво става, само поседи десетина минути.

— Да. Огледай добре това стадо.

— Добре — казах бавно, налях си мляко и огледах децата в залата, като се надявах да не бия на очи. Отначало не забелязах нищо особено. Момичетата бързаха да си вземат протеинови шоколадчета, зърнени закуски или друга любима закуска. Но постепенно разбрах. Странното не беше в това, което виждах, а в това, което не виждах. Не чувах обикновените закачки между тях, никой не дърпаше косата на никого и никой не обясняваше на никого какво да направи с майка си. Никой не говореше за момчета. Изобщо. Никой не се оплакваше, че не си е написал домашното. Всъщност никой не казваше нищо. Всички дъвчеха, дишаха и се усмихваха. Непрекъснато.

Обърнах смаян поглед към близначките.

— Стадо овце — каза с устни Ерин и Шоуни кимна в съгласие.

— Дразнят ме почти колкото онази кофа с лайна, Старк.

Опитах се да излича всякакъв намек за вина от гласа си и попитах:

— Старк ли? Кофа с… Защо, какво е направил?

— Влезе тук точно преди да слезеш и се държа като господар. Изобщо не му пука коя ще изнасили и коя ще ограби днес. Горките момичета — каза Шоуни все още шепнешком.

— Трябваше да видиш Бека. Заприпка след него като кученце — сви устни Ерин.

— И той какво направи? — попитах, притаила дъх.

— Горкичката Бека. Той дори не я погледна — поклати глава Шоуни.

— Сякаш е парцал, в който се е избърсал и вече не става за нищо, освен за боклука — въздъхна Ерин.

Замислих се как да продължа, за да набера повече информация за действията или бездействието на Старк, без да покажа на близначките, че темата ме интересува повече, отколкото е нормално. Реших да кажа нещо в негова защита, колкото да ги предизвикам, но в същия момент очите на Ерин се разшириха и тя се загледа в пространството зад мен.

— Говорим за вълка… — каза Шоуни злобно.

— … а той — в кошарата — довърши Ерин.