Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

„Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в рая?

2.Жената отговори на змията: плодовете от дърветата можем да ядем

3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;

5. но Бог знае, че в деня,в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелателно, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.

8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневна хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.“

Първите седем дни на сътворението вече са отминали, „току-що“ са отминали, а Адам става „такъв, какъвто го знаем“, този, познатият ни, „съгрешилият“ Адам. Това е началото на пътя, избран от прародителя на цялото човечество, този път още не е свършил.

Изборът на първия човек

на Адам — такъв, какъвто е станал — е този, друг Адам не съществува. Заради този избор следва проклятието на Адам, отправено от Господа:

„Загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като ти казах: не яж от него, — проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си; тръне и бодли ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.“

Тази присъда има и продължение:

„И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от нас да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

23. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

24. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“

Важното е да не пропуснем нито един момент от случилото се тогава, а да ги имаме всички „пред“ съзнанието си. Всичко казано в тази „малка“ история, явяваща се начало на свещената история на човека, е изпълнено с огромен смисъл, който трябва да бъде разгадан. Впрочем, кои са

значимите моменти на случилото се тогава

и които не трябва да се пропускат?