Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

получена от нас като наследство, което „молци не го ядат“, е първопричината за всяко човешко съществуване — и извън нея нищо значимо не може да се случи, не се е случило. Бог е създал Адам свободен, пътят към неговата свобода е бил оставен открит, налице е само — под формата почти на… Божие пожелание — формалната забрана да не се яде от дървото на познанието, която всъщност предизвиква постъпката на Адам — нищо повече, но и това е достатъчно. Всред многообразието и богатството на дървета и плодове в Едем, всред тази преизпълненост и изобилие Адам е могъл и да не намери дървото на познанието векове наред и дори никога, но забраната — единствено за него, за това дърво — точно му го посочва, почти като „указателна табелка“: „Иди там, виж, в средата на рая има едно изключително дърво, от което не бива да ядеш; но понеже не е възможно да останеш гладен в това преизобилие, все пак ако ти се прияде от него — недей да ядеш; ще ти се дояде, но аз забранявам това, яж от всичко, но само от това не, нали?“ (почти по този начин са прозвучали словата на Бога в Адамовите уши, поне това е разбрал Адам — и тук змията играе само ролята на „повод“, не на „причина“). Тогава има ли нещо, за което Адам може да бъде упрекван справедливо: той така се е разпоредил с дадената му свобода, употребил я е по известния начин, поел е по своя път, друго не е трябвало да стане — и затова ние имаме именно този Адам, Адам, който е избрал това, което е избрал? Другият, неосъщественият Адам изобщо не се е раждал и не етрябвало да се роди, ако е трябвало — в съответствие с Божия замисъл — да се осъществи неговата съвършено различна мисия, тя нямаше как да не се случи; и тогава ние изобщо нямаше да можем да обсъждаме алтернативата на нашия, на истинския и автентичния, на човека Адам. Другият Адам е нещо повече от човек, той е ангел, съвършено същество, което живее в пълна хармония с Божията воля и не е способно на

риска, който Адам без замисляне предприема

Тук става дума за две перспективи, всяка от които е по силите на единия и другия, всеки поема избира посилната му перспектива и насока на живот, от Адам (нашия) не може да се иска и очаква нещо повече от това, което е — и което, вероятно, е трябвало да бъде. Сравнявайки автентичния Адам с другия, мнимия, свръхчовешкия Адам, ние допускаме очевидна грешка: единият е човек (и затова ни е толкова близък, затова в него ние разпознаваме себе си), а другият е нещо повече от човек, той е съвършен ангел — и затова си остава чужд за нас, някак си „нереален“. Ние не знаем дали и ангелите са изправени пред такива алтернативи, каквито познава живият човек — и какъвто без съмнение е бил нашият Адам, каквито сме всички ние, смъртните. Предполагам, че пред тях не стоят същите кръстопътища, потребността от избор на път (своя път), съмненията и безпокойствата, които са ни така близки и без които като че ли не сме „при себе си“. И тъй като Адам не е друго, той откъсва плода от дървото на познанието и с това стига до

потвърждението на самия себе си

като свободно същество, което не се задоволява с даденото непосредствено и „наготово“ блаженство, а иска да го заслужи, да го направи свое достижение — пък дори и с риска да го загуби безвъзвратно. Това, че не е знаел какво точно прави, съвсем не обезсмисля постъпката му, напротив, издига я неимоверно: свободата като знание и разсъдлива пресметливост не стои по-високо от свободата като страст, инстинкт, дълбоко вкоренен инстинкт, от свободата като дързост и пълна несъзнавана отдаденост. (Дали Адам би се решил да откъсне плода от дървото на познанието ако можеше да знае какво очаква него самия — и особено поколението му, невинните му потомци. Откъде тогава би „акумулирал“ така нужната му решимост? Могъл ли е „разсъдливо“ да избере пътя, който иначе с удивителна лекота е избрал? На тези въпроси вече отговорих: не, не е могъл, а и не му е трябвало да може — макар че и по начало така не може да се избира. И до ден днешен човекът избира точно по „модела“ или „матрицата“, зададена от Адам: „затваряйки очите си“, „хвърляйки се дръзко в неизвестното“ и с неустоима смелост, с една чисто човешка, но и „безумна“ решимост… Оказва се, че не е по силите ни да избираме, мислейки прекалено за последствията — противно на онова, което обикновено се мисли по този въпрос: но за мисленето друг отговор не е удобен. Ние, човеците, сме достойни за своя прародител.) Адам избира — и задава на всеки следващ човек — възможността да бъде човек, а не безсмъртен, но за сметка на това и „скучноват“ ангел (какъвто, без съмнение, би бил другия Адам; той също не би бил достоен за своя Велик Творец!)

Следователно станалото в известен смисъл не е „просто избор“ — от типа на т.н. „съзнателен избор на цел“, при който сме най-малко при себе си — а е

предопределеност, съответстваща на Божия замисъл