Престъпление и наказание

Не беше сама: четирите малки деца на Капернаумов я бяха наобиколили. София Семьоновна им наливаше чай. Тя мълчаливо и почтително посрещна Свидригайлов, с учудване огледа измокрените му дрехи, но не каза нито дума. А децата веднага избягаха в неописуем ужас.

Свидригайлов седна до масата и помоли Соня да седне до него. Тя плахо се приготви да слуша.

— Аз, София Семьоновна, може би ще замина за Америка — каза Свидригайлов, — и тъй като ние с вас се виждаме за последен път, дойдох да направя известни разпореждания. Е, видяхте ли днес онази дама? Аз зная какво ви е казала, няма нужда да ми разправяте. (Соня направи движение и се изчерви.) Тези хора са малко особени. А що се отнася до сестричките и братчето ви, те наистина са настанени и парите, които им се полагат, внесох за всяко едно срещу разписка, където трябва, в сигурни ръце. Впрочем вземете тези разписки, така, за всеки случай. Ето, вземете! Е, сега всичко е уредено. Вземете тези три петпроцентови облигации, общо за три хиляди. Те са за вас, само за вас, и нека това си остане между нас, никой да не знае, каквото и да чуете. Те ще ви потрябват, защото, София Семьоновна, лошо е да живеете както досега, пък и не сте принудена вече.

— Аз съм толкова облагодетелствана от вас, също и сирачетата, и покойната — забърза Соня, — че ако досега така малко съм ви благодарила… не смятайте, че…

— Е, стига, стига!

— А за тези пари, Аркадий Иванович, съм ви много благодарна, но всъщност сега нямам нужда от тях. Себе си винаги мога да изхраня, не го смятайте за неблагодарност; ако вие сте такъв благодетел, то тези пари…

— За вас са, София Семьоновна, и моля ви, без излишни разговори, защото и време нямам. А те ще ви потрябват. За Родион Романович има два пътя: или куршум в челото, или по Владимирка. (Соня го погледна с див поглед и затрепера.) Не се безпокойте, аз всичко зная, от него самия, и не съм бъбрив; никому няма да кажа. Вие добре го съветвахте тогава да отиде сам да си признае. За него ще бъде много по-добре. А като дойде ред до Владимирка — той ще тръгне, а вие след него, нали? Нали така? Нали така? А щом е така, значи парите ще са ви добре дошли. За него всъщност ще ви потрябват, разбирате ли? Като давам на вас, все едно, че на него давам. Освен това вие обещахте на Амалия Ивановна да си платите дълга, нали чух. София Семьоновна, защо все поемате така необмислено върху себе си такива договори и задължения? Нали Катерина Ивановна остана да дължи на тази немкиня, а не вие, значи, какво ви интересува тя. Така не може да се живее на този свят. Да, а ако някой някога ви запита за мене — да речем, утре или други ден — къде съм или какъв човек съм (а вас сигурно ще ви питат), не споменавайте, че аз съм ви ги дал, на никого. А сега довиждане. (Той стана от стола.) На Родион Романович много поздрави. Още нещо: дайте засега парите например на господин Разумихин да ви ги пази. Познавате ли господин Разумихин? Сигурно го познавате. Не е лош човек. Занесете му ги утре или… когато стане време. А дотогава ги скрийте добре.

Соня също скочи от стола и уплашено го гледаше. Много й се искаше да каже, да попита нещо, но в първите минути не смееше, пък и не знаеше как да започне.

— Но вие как… как ще тръгнете сега в този дъжд?

— Ех, за Америка се стягам, пък от дъжда ще се боя, хе, хе! Прощавайте, мила София Семьоновна! Живейте, дълго живейте, вие ще бъдете нужна на другите. Да… кажете на господин Разумихин, че съм ви помолил да му предадете много поздрави. Точно така му кажете: Аркадий Иванович Свидригайлов, значи, ви праща много поздрави. Непременно.

Той излезе, като остави Соня в изумление, в уплаха и в някакво неясно и тежко подозрение.

Впоследствие се оказа, че същата вечер, към дванадесет часа, той бе направил още едно твърде ексцентрично посещение.