Престъпление и наказание

Сибир. На брега на широка, пустинна река е разположен град, един от административните центрове на Русия; в града има крепост, в крепостта — тъмница. В тъмницата от девет месеца вече е затворен заточеникът каторжник втори разред Родион Расколников. От деня на престъплението му е изминала почти година и половина.

Съдебният процес по делото му мина без големи затруднения. Престъпникът твърдо, точно и ясно поддържаше показанието си, без да се заплита в обстоятелствата, без да ги смекчава в своя полза, без да изопачава фактите, без да забравя и най-малката подробност. Той разказа до последния детайл целия процес на убийството: разкри тайната на залога (дървената дъсчица с металната пластинка), който бе намерен в ръцете на убитата старица; разказа подробно как е взел от убитата ключовете, описа тези ключове, описа сандъчето и с какво е било пълно; дори изброи някои отделни предмети, които бяха затворени в него; изясни загадката около убийството на Лизавета; разказа как е дошъл и чукал Кох, а след него студентът, като преразказа всичко, за което бяха говорили; как той, престъпникът, се спуснал после по стълбището и чул крясъците на Миколка и Митка; как се скрил в празната квартира, как се прибрал вкъщи и в заключение посочи камъка в двора на Вознесенския булевард, край портата, под който бяха намерени вещите и кесийката. С една дума, делото беше ясно. Следователите и съдиите много се чудеха между другото на това, че е скрил кесийката и вещите под камъка, без да се възползва от тях, а най-вече, че не само не помнеше в подробности всички вещи, които беше откраднал, но дори сгреши броя им. А обстоятелството, че нито веднъж не беше отворил кесийката и не знаеше дори точно колко пари има в нея (в кесийката имаше триста и седемнадесет рубли и три монети от по двадесет копейки; от дългото лежане под камъка някои от горните, най-едрите банкноти бяха силно повредени), им се видя невероятно. Дълго се мъчиха да разберат: защо именно подсъдимият единствено по този въпрос лъже, докато за всичко друго прави доброволни и правдиви показания? Най-после някои (особено измежду психолозите) допуснаха дори възможността той наистина да не е поглеждал в кесийката и затова наистина да не е знаел какво има в нея и така, без да знае, да я е занесъл под камъка, но веднага правеха от това и извода, че престъплението е могло да бъде извършено само при известно временно умопобъркване, така да се каже, при болезнена мономания за убийство и грабеж, без по-нататъшни цели и без намерение за полза. Тъкмо тогава се появи и най-новата модерна теория за временното умопобъркване, която в наше време така често се мъчат да приложат към някои престъпници. При това отдавнашното състояние на ипохондрия у Расколников беше потвърдено с точност от много свидетели, от доктор Зосимов, от предишните му другари, от хазайката, от слугинята. Всичко това допринесе много за заключението, че Расколников не прилича съвсем на обикновен убиец, разбойник и грабител, а че тук има нещо друго. За най-голям яд на защитаващите това мнение самият престъпник почти не се опитваше да се защити; на заключителните въпроси: какво именно е могло да го подтикне към убийство и какво го е накарало да ограби той отговори твърде ясно и с най-груба точност, че причината за всичко е било тежкото му положение, неговата нищета и безпомощност, желанието да обезпечи първите стъпки на своята жизнена кариера с помощта поне на три хиляди рубли, които е разчитал да намери у убитата. А се е решил на убийство поради лекомисления си и малодушен характер, изнервен освен това и от лишенията и неуспехите. А на въпросите какво именно го е накарало да дойде да си признае отговори направо, че чистосърдечно се е разкаял. Всичко това беше дори почти грубо…

Присъдата обаче се оказа по-снизходителна, отколкото можеше да се очаква, като се има предвид извършеното престъпление, и може би именно затова, че престъпникът не само не искаше да се оправдава, но дори като че проявяваше желание сам още повече да се обвини. Всички странни и особени обстоятелства бяха взети предвид. Болезненото и бедствено състояние на престъпника преди извършването на престъплението беше несъмнено. Това, че той не се е възползвал от ограбеното, бе обяснено отчасти като резултат от събудилото се разкаяние, отчасти като последица от не съвсем нормалното състояние на умствените му способности при извършване на престъплението, фактът на случайното убийство на Лизавета дори послужи за пример, подкрепящ това предположение: човекът извършва две убийства и в същото време забравя, че вратата стои отключена! Най-после самопризнанието в момент, когато делото се е заплело много вследствие на невярното показание на падналия духом фанатик (Николай), и освен това, когато против истинския престъпник няма не само ясни улики, но дори и подозрения (Порфирий Петровия изпълни докрай обещанието си), всичко това допринесе окончателно за смекчаване участта на обвиняемия.